Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Величествената ела Douglas (P. menziesii) е едно от най-високите дървета. Стволът е корков и дълбоко набразден, долните клони се извиват нагоре, а тясната конусовидна форма е впечатляваща. Псевдотцуга...
Бамята (Hibiscus esculentus L.) е едногодишно растение от семейство Слезови (Malvaceae). Отличава се с много добри вкусови и хранителни качества. Самостоятелно или в съчетание с различни меса и друг...
Семпервивумът е стар любимец за отглеждане на открито и закрито. Много е издръжлив – липсата на грижи не му пречи, не трябва само да се преполива, да не се подхранва често и да не се пресажда, ако то...
Ароматните цветове на зимната леска (появяват се през март или април преди листата) са разположени в провиснали реси, а листата често имат ефектни есенни нюанси. Цветовете може да пострадат от студа -...
Тимофила