Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Според някои експерти блестящите жълти и огненочервените багри на есенните листа на енкиантуса са ненадминати. Ако в градината ви виреят рододендрони и азалеи, няма да имате проблем с този храст. Раст...
Двугодишната незабравка джудже е едно от растенията, които традиционно се използват за покриване на почвата между лалета и шибои. Гроздовете от сини цветове се появяват напролет над мъхестите сивозеле...
Мащерката има запазено място в повечето градини с билки, но като декоративно градинско растение се използва рядко, което е жалко, защото цъфти обилно в началото на лятото и се отглежда лесно. Може да ...
Тропическа папрат от семейство Птерисови. Листата на Д. трункатула се състоят от лъскави листчета, подредени като двойна рибена кост (двойноперести). Среща се рядко, има нужда от влажен въздух. Има дв...
Астилбе