Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В кат...
Цеструмът от семейство Solanaceae не е особено известен у нас, но заслужава да бъде отглеждан заради непретенциозността и красотата си. В тропиците на Южна и Централна Америка растат около 150 предс...
Питоспорумът е любимец на специалистите по вътрешно обзавеждане в САЩ, защото растението е дърво с лъскави листа и вирее при лоши условия. Във Великобритания то не е популярно. Има няколко проблема – ...
Въпреки народното си име и формата на цветовете, колхикумът не е роднина на истинския минзухар. Подобните на винени чаши цветове се появяват наесен. Дългите тръбички в основата на венчелистчетата влиз...
Сцевола