Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Хемантусите от семейство Амарилисови са голям род – повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с...
Цветното зеле се отглежда заради високите му хранителни, вкусови и диетични качества. Съдържа лесноусвоими белтъчни вещества, витамини, главно В и С, захари, минерални соли. То е значително по-храните...
Ефектно гъстотуфесто растение за покриване на камъни в алпинеума и голи места в бордюра. Стъблата са вдървенели, кожестите листа са тъмнозелени - лъскави отгоре и сребристи отдолу. Цветовете се появяв...
Обикновено пъпките се отварят чак привечер. Нежните, с копринен блясък цветове са едри и дисковидни; приличат на макове. Обичат слънцето и пясъка. Ако почвата е тежка и склонна към подгизване, енотера...
Лaперузия