Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Видът на това дърво не подсказва, че е иглолистно. Няма иглички или тънки листенца -ветрилообразните листа са големи, бледозелени в началото и златистожълти, преди да опадат наесен. Няма шишарки, а ма...
У нас черниците са разпространени в цялата страна като единични растения, в малки градини, предназначени за изхранване на копринената буба, като паркови и алейни дървета покрай пътища, улици, живи пле...
Мимулусът може да се види на няколко места градината - в лехата с едногодишни растения, в цветния бордюр, в алпинеума, във влажната земя около водния басейн, дори и в самия него. Всички видове обичат ...
Каланхоето отдавна е сред любимците в градинката на перваза. Това чудесно растение от семейство Дебелецови (Crassulaceae) произхожда от тропиците на Африка, Азия и остров Мадагаскар и се отнася към т....
Силене (плюскавиче)