Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
В рода Сенецио влизат около 3000 вида растения. Между тях има тревисти едногодишни и многогодишни растения, храсти, както и листни и стъблени сукуленти. Разпространени са по цялата Земя. Най-разпростр...
На пръв поглед младите чашевидни цветове приличат на цветовете на минзухара, но има разлика. Цветовете с лентовидни венчелистчета се отварят, преди да се появят листата (15 см дълги), увяхват в начало...
Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е под...
Също като ариземата това сенколюбиво и влаголюбиво растение е от семейството на арумите и се отглежда заради необикновения си външен вид. Странните цветове се появяват през март над стреловидните лист...
Импасианс (слабонога)