Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Леята не се среща в много справочници, но ще я откриете в големите магазини. Тя е храстовидно растение с големи сложни листа, всеки съставен от многобройни остри листчета. Младите листа са бронзовочер...
Любимо растение за цветния бордюр, което лесно се разпознава. Листата са тревисти, а цветовете - дълги и тръбести. Съцветията на някои книфофии, но не на всички, са червени в горната си част и жълти п...
Афеландрата е родом от тропическите области на Америка. Този типичен представител на семейство Акантови принадлежи към голям род, в който има повече от 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти. Като ...
Конваларията е подходяща за почвопокривно растение под дървета или на други сенчести места. Малките увиснали камбанки на дъговидно извити стъбла се появяват заедно с големите елипсовидни листа. Разпро...
Бриофилум