Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Не може да сбъркате цъфналия ерингиум. Листата са като на магарешкия бодил, а разклоняващите се стъбла са синкави. Всяко съцветие е формирано от няколко сенника - получава се сложна плетка от бодли. Р...
Кротонът, известен още като кодиеум, е вечнозелен храст. В родината си, джунглите на Югоизточна Азия, той достига впечатляващи размери – до 3-4 м на височина. В стайни условия рядко надхвърля 50-70 см...
Чесънът се отличава с високо съдържание на азотни и безазотни хранителни вещества, минерални соли и витамини, предимно витамин С. Особено ценна негова състава е чесновото масло, което има забележителн...
Подофилумът е рядко растение. Ще го намерите в някои от каталозите, но не и в градинския център. Подходящо почвопокривно растение за сенчесто място. Обикновеният вид е с листа на кафяви петънца, а сле...
Лале (тулипа)