Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Алцея или алтея - ще откриете и двете латински имена в каталозите и справочниците. Високите стъбла с фуниевидни цветове са позната гледка в цветните бордюри, но след няколко години болестта ръжда пов...
Хиляди различни видове и хибриди носят латинското име рододендрон. Прието е азалеите да се разглеждат в отделна група и те са описани по-долу. Обикновеният градински рододендрон е висок около 1,8 м и ...
И двата вида цианари са многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтя...
Разнообразието от съцветия с тесни венчелистчета, подходящи за цветния бордюр е голямо - някои се срещат често (маргаритките Michaelmas), а други са редки като болтонията. Издръжливо растение, но не е...
Шибой (хейрантус)