Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Клеродендрум или клеродендрон - зависи какъв каталог четете. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. От...
Често отглеждано растение от сем. Бромелии. Н. иносентии не се среща често. Различава се от по-популярната и твърде подобна неорегелия по това, че листата в центъра на розетката са много къси. Тези ли...
Почвопокривно растение, подходящо за разполагане между храсти и за запълване на големи голи места в алпинеума. Не се среща често, но ефикасно „задушава" плевелите. Листата са тъмнозелени, а в сре...
Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва ...
Сенецио (спореж)