Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица...
Интересното растение е пренесено от остров Ява. Представител е на семейство Сложноцветни, родът включва около 100 вида вечнозелени полухрасти и тревисти видове. У нас се отглежда оранжевата гинура, наречена така заради баграта на цветчетата си. Стъблата са отначало изправени, с нарастването увисват надолу и цветето може да се използва и като ампелно. Листата са продълговати, едро назъбени, тъмнозелени, преливащи в тъмновиолетово, което се дължи на силното окосмяване, и придават тайнствен вид на растението. Стъблата и долната част на листата също са виолетови и огряно от слънцето, цветето изглежда много ярко и привлекателно. Цветовете наподобяват тези на глухарчето, имат и подобна багра, която ефектно контрастира с тъмните листа, но за съжаление при някои видове миришат неприятно.
Гинурата се размножава лесно със стъблени резници , които се вкореняват бързо, стига да е топло и светло, в чаша вода или направо във влажен субстрат. Когато разклоненията достигнат 15 см, трябва да решим накъде ще насочим растението – дали по опора нагоре или встрани, или ще го оставим да пада свободно.
Цветето предпочита температурата, при която се отглежда, да не е под 18 градуса през зимата. През лятото понася и даже изисква слънчево място, за да разкрие великолепието на окраската си. На засенчено място багрите й силно избледняват и декоративните й качества се губят. Може да бъде спокойно изнесена на балкона или в градината, където до есента ще бъде цветен акцент. През лятото поливането трябва да е обилно, а през зимата – умерено. Повишената въздушна влажност й се отразява добре, но не бива да се пулверизира, защото на окосмените листа ще се появят кафяви петна. През пролетта цветето се пресажда в нова почва, съставена от чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък, взети поравно. Прекрасно се развива без подхранване.
Тайните на успеха
Вода: През зимата умерено поливане, през лятото обилно напояване.
Светлина: Обича ярко слънце, което да я огрява дълго.
Влажност на въздуха: Изисква висока влажност, но не бива да се опръсква с вода.
Подхранване: Не е необходимо, но през лятото може да се подхрани няколко пъти.
Семпервивумът е стар любимец за отглеждане на открито и закрито. Много е издръжлив – липсата на грижи не му пречи, не трябва само да се преполива, да не се подхранва често и да не се пресажда, ако то...
Това растение стана доста известно у нас чрез пазара на вносни зеленчуци, но макар да има и опити за организирано производство, все още си остава любителска култура. Много е ценно. Младите му летораст...
Напоследък китайското зеле придобива все по-голяма популярност у нас, макар отглеждането му да представлява предимно любителски интерес. Ботаниците различават две разновидности китайско зеле – пекин...
Люлякът е често срещан в храстовия бордюр. Видовете, които цъфтят през май и началото на юни, са почти винаги сортове на S. vulgaris, обикновения люляк. Цъфтежът е кратък, около три седмици, ароматът ...
Жаблек (галега)