Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Това растение стана доста известно у нас чрез пазара на вносни зеленчуци, но макар да има и опити за организирано производство, все още си остава любителска култура. Много е ценно. Младите му летораст...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Смилацината е с дъговидно извити облистени стъбла, подобно на полигонатума, но дребните мъхести цветове по връхчетата на стъблата са разположени гроздовидно, а не поединично. След ароматните звездовид...
Много известно през 19. век растение, което сега е загубило голяма част от популярността си. Една от причините за това е, че не обича да го местят и трябва да го засеете на определеното за цъфтеж мяст...
Еписция