Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Цъфтящата аубриета е един от предвестниците на пролетта. Сивозелените вечнозелени листа са мъхести и между края на март и началото на юни са покрити с много цветове (1,5 см). Не е капризно растение, н...
Едва ли ще откриете караганата в местния градински център, но ще я намерите в каталозите на разсадниците, специализирани за дървета. Едно от най-издръжливите растения (родината й е Сибир) - расте в бе...
Люлякът е често срещан в храстовия бордюр. Видовете, които цъфтят през май и началото на юни, са почти винаги сортове на S. vulgaris, обикновения люляк. Цъфтежът е кратък, около три седмици, ароматът ...
В естествените си условия замиокулкасът расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеж...
Скабиоза (самогризка)