Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Малките цветове, които приличат на пухчета за пудра, са позната гледка в лехите. Има ги в различни багри, но най-харесвани са сините и бледоморавите. С времето белите сортове стават кафяви, а розовата...
Асперулите не са популярни алпийски растения - нямат здравината на старите любимци, въпреки че описаните по-долу гладколистни видове се гледат лесно на открито. Видовете с влакнести листа (А. субероза...
Лоницерата се смята за катерливо растение. Цветовете й излъчват сладък аромат. Храстовите сортове най-често се използват за жив плет, но има и видове, които може да се садят като почвопокривни или ка...
Куфеята се чувства по-добре в остъклена градина, отколкото на открито, но напоследък се появиха няколко вида, които растат добре в открити лехи. Предлагат се като разсад или като вкоренени резници нап...
Физалис (мехунка)