Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата - лентовидни, а отклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра. Не всички сцили си при...
Ядките на бадема са много богати на сухо вещество, в което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В тях се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за ...
Зелениката е ниска и някои автори дори не я включват в книгите си за храсти, но тя е чудесно почвопокривно растение. Расте на слънце и на сянка, стъблата й се вкореняват в почвата при разпростиране. И...
Кливията е между особено обичаните представители на сем. Амарилисови. Малкият род, към който принадлежи, има само 3 вида, които идват от Южна Африка. Това са тревисти растения с едро късо коренище и д...
Аризарум