Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Плодовете на крушата със сочното си и топящо се плодово месо, с приятния си аромат и с много доброто съчетание на захари и киселини са превъзходен десерт. Много са ценни консумирани както в прясно, та...
Бакопата е от новото поколение растения за лехи - няма да го намерите лесно, рядко се среща и в справочниците. Ефектно е във висящи кошници - полупълзящо, разпростира се бързо, а по увисналите стъбла ...
Любопитно цвете, типичен представител на семейство Агасеае - има тръбеста спата и спадикс, който прилича на молив. Цветовете се появяват над стреловидните листа между средата на април и средата на юни...
Крокосмия