Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Гераниумът не трябва да се бърка с полуиздръжливия пеларгониум, който понякога също се нарича гераниум. Описаните тук растения са издръжливи многогодишни, които се отглеждат като почвопокривни в бордю...
Почвопокривно растение, подходящо за разполагане между храсти и за запълване на големи голи места в алпинеума. Не се среща често, но ефикасно „задушава" плевелите. Листата са тъмнозелени, а в сре...
Афеландрата е родом от тропическите области на Америка. Този типичен представител на семейство Акантови принадлежи към голям род, в който има повече от 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти. Като ...
Това алпийско растение е роднина на арабиса и ибериса, но цветовете му са много по-малки. В началото на лятото гроздове от бели цветове покриват почти напълно листата. Хутчинзията се самозасява. Не е ...
Тибухина