Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Рядко растение, което може да заблуди и най-опитния градинар. Прилича на дървовидна ерика с дребни листенца и дребни цветове през юни. Всъщност се отнася към сем. Картофови, а и цветовете му са тръбес...
Лесно може да го сбъркате с кокичето. И двете растения се появяват рано напролет и имат увиснали цветове с шест бели венчелистчета. Но при леукоюма всички венчелистчета са еднакво дълги, а на връхчета...
Храстовидно растение с месести сиви листа и гъсто разположени съцветия, които се появяват през лятото. Всяко от тях се състои от дребни цветове с по 4 венчелистчета в багри от най-бледо - до най-тъмно...
Растението не се радва на особена популярност - не е достатъчно ефектно. Съцветията приличат на цветовете на глухарчето, стъблата са изправени, а листата - копиевидни. Многогодишният крепис е подходящ...
Пулсатила (котенце)