Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
По-дребните сортове (60-90 см) имат пъстри листа. Листата на А. вариегата са с кремави ивички.( Високите видове (240-300 см) са с обагрени стъбла – пурпурни при А. нитида и жълти при А. муриеле. Ару...
Коледничето е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените ...
Еухарисът е познат сред любителите като амазонска лилия и като стаен нарцис. Гръцкото му име означава “много изящен”. Пренесен е от планинските области на Централна и Южна Америка. При добро отглеж...
Титонията е подходяща за центъра на лехата или за задната част на бордюра. Съцветията й приличат на големи далии, но са леко ароматни, а и листата са различни. За високите сортове са необходими подпор...
Асфоделус (бърдун)