Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Астрофитум означава цвете-звезда. Този род кактуси се наричат така поради специфичната си форма, която при повечето видове наистина напомня звезда. Тези своеобразни рожби на пустинята произхождат от М...
Стефанотисът е красива лиана от тропически Мадагаскар. Името на гръцки означава венец. Листата са вечнозелени, кожести, тъмни и много плътни. Те са продълговато овални, разположени срещуположно, дълг...
В родната си Бразилия бугенвилеите ( Bougainvillea) растат като мощни лиани, клонести храсти или даже малки дървета. Името си дължат на френския мореплавател Бугенвил, който през 1868 г. за първи път ...
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Нотолирион