Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Изключително красиво стайно растение с големи, изящни виолетови цветове. Тъй като изисква много и специални грижи, все още е предпочитана и известна само сред определен кръг любители цветари. Цветовет...
Гъсто разположените тревисти листа на армерията се срещат често в алпинеумите и по морския бряг. Отлично растение за предната част на сух и слънчев бордюр - напролет и през лятото се появяват тънките ...
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Калистемонът е родовото име на 34 вида храсти от семейство Myrtaceae. По-голямата част от видовете са ендемични за Австралия, четири вида са открити в Нова Каледония. Популярното му име е „четка за ...
Белопероне