Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Популярното през 19 век растение сега е почти забравено. Преди появата на Р. хибридите беше много трудно да се отглежда от семена. Сега ще откриете няколко сорта, които се предлагат като семена и като...
Едногодишните сортове не са толкова популярни, колкото многогодишните. Багрите са от бяла до тъмночервена. Ароматните куполовидни съцветия са подходящи за букети. Едногодишните скабиози се отглеждат л...
Наскоро популярността на филодендроните се възвърна. Изискванията им към условията са тези, които са имали в древния си дом в американските тропични гори – без пряка слънчева светлина и влажна среда, ...
Необичайна роднина на вейгелата - по-висока е и мнозина я смятат за по-хубава. Дипелтата е издръжлива и може да достигне височина над 3,5 м. Листата са дълги и заострени. В края на пролетта се появява...
Дриас (сребърник)