Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Известно растение, което пълзи по стените на къщите, а листата му стават яркочервени наесен. Около наименованията му цари голямо объркване - в градинския център най-вероятно е вписано като ампелопсис ...
Доскоро това растение се считаше за извънредно рядко и представляваше гордост за ботаническите градини. Напоследък обаче в цветарските магазини все по-често може да се види цъфнало храстче бувардия (...
Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчн...
Цветовете са полускрити сред изящните листа. Освен класическото синьо има и многобройни комбинации. Нигелата не е капризна, но цъфти кратко. Преди засяване добавете компост и отстранявайте мъртвите цв...
Азарина