Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Това е било първото цвете на повечето градинари, но в много справочници сега дори не се споменава. Причината е, че се отглежда лесно. Разпръснете семена където и да е - в неплодородна почва, полусенче...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Тропическа папрат от семейство Птерисови. Листата на Д. трункатула се състоят от лъскави листчета, подредени като двойна рибена кост (двойноперести). Среща се рядко, има нужда от влажен въздух. Има дв...
Бамята (Hibiscus esculentus L.) е едногодишно растение от семейство Слезови (Malvaceae). Отличава се с много добри вкусови и хранителни качества. Самостоятелно или в съчетание с различни меса и друг...
Бродиея