Стар любимец, подходящ за задната част на бордюра и за садене под дървета, но вече не е популярен. Всички части на растението са отровни! Листата са дълбоко нарязани, а шлемоподобните цветове растат на високи класове. Цветовете са сини, цъфтят през юли - август и са високи около 1,2 м, но има много изключения.
Сортове: Популярни и типични летноцъфтящи сортове са A. Spark’s Variety (пурпурен със син нюанс) и A. Bressingham Blue (виолетовосин). С по-ярки багри е А cammarum Bicolor (бели и виолетовосини цветове). A. Ivorine е бледожълт, раноцъфтящ и гъстостъблен хибрид. A. carmichaelii Arendsii (син) и Barker’s Variety (светлолилаво-син) цъфтят наесен.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства, която задържа влагата. Най-добре расте на лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите наесен.
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Има камбанки за разсаждане наесен като растения за лехи, за садене в бордюра като издръжливи многогодишни и за запълване на празни места в алпинеума. Повечето от тях не са капризни, но някои от по-ред...
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Фатцията е включена във всички книги за стайни растения, но в малко справочници за храсти. Като имате това предвид и като видите големите й екзотични листа, може да си помислите, че тя е деликатно рас...
Прунела (пришница)