В началото на лятото иксията цъфти със звездовидни цветове на жилави стъбла. По залез слънце цветовете се затварят. В области с умерен климат и песъчлива почва може да я оставите в градината през зимата. Кормусите се засаждат на дълбочина 7,5 см през март и се изваждат, когато листата повехнат. Съхраняват се до следващото засаждане.
Сортове: Багрите са ярки - жълта, оранжева, розова или червена, а центърът на цвета е тъмен. В специализираните каталози са вписани няколко вида, включително И. маникулата (жълт) и И. виридифлора (зелен). Хибридите се отглеждат по-лесно - височина 30-45 см, цветове (2,5-5 см) през юни - юли. Известни са I. Mabel (розово-червен) и Hogarth (жълт).
Място и почва: Лека почва с добри дренажни свойства; слънчево място на завет.
Размножаване: След изваждане отделете малките кормуси. Запазете ги и засадете напролет.
Питоспорумът е любимец на специалистите по вътрешно обзавеждане в САЩ, защото растението е дърво с лъскави листа и вирее при лоши условия. Във Великобритания то не е популярно. Има няколко проблема – ...
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
Цветовете на скутеларията имат по две устнички и шлем. Повечето видове са подходящи за алпинеум със скромни размери, а и са полезни, защото цъфтят от средата до края на лятото, когато повечето растени...
Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й...
Метличина (центаурея)