За повечето градинари дигиталисът е двугодишно растение, което се разсажда наесен, за да цъфти през следващото лято. Подходящо е за сенчести бордюри, селски градини и под дървета - малко са едногодишните и двугодишните растения, които могат да оформят цветно петно във влажната и сенчеста леха. Лесно ще намерите семена за двугодишни напръстници в градинския център. Понякога се отглеждат дивият вид Д. пурпурея и сортовете му, но по-често се избират ефектни хибриди. Над базалната розетка от големи мъхести листа се издигат високи класове с камбанковидни цветове. Многогодишните напръстници цъфтят всяка година.
Сортове: Най-популярни сред двугодишните напръстници са хибридите D. Excelsior - височина 1,5 м; садят се през 60 см, цъфтят от юни до август. Цветовете са разположени почти хоризонтално по целия клас, така че ясно се виждат кафявите петънца във всяка камбанка. Багрите са бяла, жълта, розова, червена и пурпурна. Ако искате еднобагрени цветове, изберете банановорозовия D. Sutton’s Apricot (1,5 м). D. Foxy достига около 90 см височина и може да се отглежда като едногодишно. Като цяло многогодишните напръстници са по-ниски от двугодишните. Най-популярният многогодишен е Д. грандифлора - около 60 см височина, цъфти с бледожълти цветове (5 см) в началото на лятото. Д. мертонензис (60 см) е хибрид на Д. грандифлора и Д. пурпурея - с тьмнорозови цветове на петна. Д. виридифлора (60 см) е зеленикавожълт, Д. парвифлора (60 см) - червеникавокафяв, а Д. ланата (75 см) - сламеножълт.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Най-добре вирее на полусянка.
Размножаване: Двугодишни: засейте семена през април - юни, разсадете наесен. Многогодишни: разделяйте туфите на всеки няколко години или засейте семена в сандъче на открито в края на пролетта.
Бързорастящо пълзящо растение, което се появи в магазините през 80-те години. Пъстролистно е – жилките са пурпурни, а листната повърхност яркочервена или пурпурна, когато растението е на осветено мяст...
Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. gigant...
Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по...
Рядко срещано многогодишно растение - ще трябва да потърсите специализиран снабдител или да засеете семена. Цъфтящите класове над ментоподобните листа имат спираловидно разположени качулати цветове. П...