Род Еуфорбия включва около 2000 вида и има много сортове. Някои еуфорбии се отглеждат като стайни растения, но тук ще се спрем само на градинските видове. Почти всички са издръжливи многогодишни, подходящи за бордюра и в един или два случая - за алпинеума. Има и видове, които се отглеждат като полуиздръжливи едногодишни. Преди еуфорбиите са били пренебрегвани, когато са се избирали цветя за бордюра, но сега нещата са се променили. Има нови сортове с пъстри листа, някои от които остават и през зимата, съцветията са яркообагрени. Истинските цветове са незначителни - всеки цвят е заобиколен от подобни на венчелистчета прицветници. Някои сортове се разпростират много бързо, а и всички части на растението са отровни. Млечният сок може силно да раздразни кожата.
Сортове: Е. амигдалоидес е типична дълготрайна еуфорбия - височина 45 см, цъфти през април - май. Сортът Robbiae е едно от най-добрите почвопокривни растения за засаждане под дървета - стегнатите розетки от тъмни листа се разпростират доста бързо. Purpurea е с пурпурни листа и също обича сянка. Е. мирзинитес е вечнозелено растение с полуполегнали стъбла, подходящо за алпинеума или за предната част на бордюра. Е. characias Wulfenii (1,5 м) е със синьозелени листа и съцветия, дълги 30 см. Цветовете на Е. мартинии са с червен център и образуват куполи (60 см х 60 см). Е. никаензис (60 см) цъфти в средата на лятото. Един от най-популярните листопадни видове е Е. полихрома - височина 45 см, цъфти през април - май. Съцветията са жълти. Е. грифитии е с оранжеви или червени цветове, младите листа са бронзови. Други пъстри видове са Е. ципарисиас и Е. dulcis Chameleon. Е. маргината е полуиздръжливо едногодишно, за лехи - височина 45 см, листа с бели краища, бели съцветия с бели ивици през септември.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или полусянка.
Размножаване: Многогодишни: засадете резници в сандъче на открито или разделете туфите наесен или напролет. Едногодишни: засейте семена през март при 8-10°С. Разсадете в края на май.
Тесните, бодливи по края листа много приличат на тези на ананаса и са разположени спирално по стъблото. Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със с...
Въпреки народното си име и формата на цветовете, колхикумът не е роднина на истинския минзухар. Подобните на винени чаши цветове се появяват наесен. Дългите тръбички в основата на венчелистчетата влиз...
Има няколко вида бръшлян – германски, шведски и т. н. тук става дума за “истинските” бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго в...
Този храст не е за малка градина. Засадете го като единично растение, за да има достатъчно място за листата му. Всеки сложен лист е дълъг около 90-120 см и е наделен на сложно разположени малки листче...
Монарда