Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...
В рода Сенецио влизат около 3000 вида растения. Между тях има тревисти едногодишни и многогодишни растения, храсти, както и листни и стъблени сукуленти. Разпространени са по цялата Земя. Най-разпростр...
Растение за по-големи градини, тъй като достига над 4 м височина. Не се среща често, но предлага разнообразие от багри - млади медночервени листа, бели цветове, червени плодчета, които почерняват, и з...
Дрянът (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната. Д...
Кактуси – пустинни видове