Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Това е традиционната подправка в националната ни кухня. Чубрицата е основната съставка на българската шарена сол. Освен това можем ли да си представим ястията боб, леща, картофи, кюфтета и др. без уч...
Годецията е била предпочитано цвете за едногодишната леха и бордюра, но сега не се радва на предишната си популярност, тъй като засяването на семена на постоянното място вече не е толкова разпростране...
Внесена е в Европа от Тайван в началото на 80-те години и популярността й като стайно единично растение расте. Ще я познаете по големите сложни листа, съставени от лъскави малки листчета с дълбоко вря...
Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограниче...
Ардзия