Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Този член на семейство Устноцветни не е нито яркообагрен, нито ефектен, но е полезно растение, което в цветния бордюр разделя големи цветове в основни багри. Препоръчва се да се сади около рози, в сел...
Популярният стахис е почвопокривно растение със сиви листа. Цветовете са разположени прешленовидно на изправени класове. Това многогодишно растение се отглежда главно заради ефектните си дълготрайни л...
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Този интересен зеленчук у нас е малко познат, но по света от дръжките на листата му приготвят салати, супи, сосове, компоти, желета, пудинги и различни други сладкарски произведения, а от фризера може...
Гербера