Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...
Кампсисът се прикрепва чрез въздушни корени, също като бръшляна, но стъблата му трябва да се привръзват към подпорка, докато растението не се прихване. Отглежда се заради яркообагрените тръбести цвето...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Фатцията е включена във всички книги за стайни растения, но в малко справочници за храсти. Като имате това предвид и като видите големите й екзотични листа, може да си помислите, че тя е деликатно рас...
Еринус (лятна звездица)