Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Тя се отглежда основно от любителите овощари в смесените овощни градини. Плодовете на дюлята имат грубо, тръпчиво и с каменисти обра...
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
Сциндапсусът е катерливо растение с въздушни корени – идеалната му подпора е тръба с мъх. Понякога пускат стъблата му да се стелят от висяща кошница или стенна саксия. Пензирайте стъблата, за да се ра...
Алцея или алтея - ще откриете и двете латински имена в каталозите и справочниците. Високите стъбла с фуниевидни цветове са позната гледка в цветните бордюри, но след няколко години болестта ръжда пов...
Етионема