Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
В българската зеленчукова градина това е рядко отглеждан вид, но много любители му обръщат все по-голямо внимание. Патисоните не се отличават с много големи хранителни качества, но имат приятен вкус и...
Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Цъфтящите през ...
Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й...
Линарията е едно от най-разпространените издръжливи многогодишни цветя. Има два основни вида. Единият е висок, с дълги гроздовидни съцветия, съставени от цветове, подобни на кученца; подходящ е за цве...