Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Ако засадите върбичка в малка градина, след няколко години ще трябва да я отсечете, защото тя ще се разпростре прекалено много за тази площ. Всички върби имат няколко характерни черти - растат бързо, ...
Роднина е на хипеаструма, но не е взел нищо от величието на ефектния си братовчед. По-скоро прилича на минзухар. Цветът е разположен под ъгъл. Двата вида, които може да се отглеждат на открито, ще нам...
Като свеж пролетен листен зеленчук градинската лобода е била широко използвана в миналото. Днес интерес към нея не липсва. Лошото е, че листата й бързо вехнат, не са издръжливи на транспорт. Това е пр...
Сигурно сте виждали как от малка висяща кошничка стърчат мощни зелени еленови рога. Това е забележителната папрат платицерум (Platycerium) – най-едрата, най-необикновената и най-красивата от папратите...
Чемерика (вератрум)