И двата вида цианари са многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтящи растения са много ефектни. Дълбоко нарязаните листа са високи до 90 см, а през лятото се появяват подобните на магарешки бодил съцветия, заобиколени от бодливи прицветници. Използвайте ги за изсушени букети или за ядене.
Сортове: Ц. кардункулус е най-подходящият за отглеждане вид - височина 1,8 м, цъфти с бели, сини или бледолилави съцветия от юли до септември. Бодливите листа отдолу са мъхести. Ц. сколимус е по-популярна като зеленчук, листата й не са толкова декоративни, а стъблата са по-ниски (1,5 м). През зимата покривайте кореновите шийки и на двата вида със слама или торф.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Засейте семена през април при 10-12°С. Разсадете през май. Може да разделите туфите напролет.
Калистемонът е родовото име на 34 вида храсти от семейство Myrtaceae. По-голямата част от видовете са ендемични за Австралия, четири вида са открити в Нова Каледония. Популярното му име е „четка за ...
Родът Пентас обитава тропическите области на Африка, Арабия и Мадагаскар. Към него принадлежат 30 вида, но в декоративното цветарство се използва само един – ланцетовидният пентас. Това е изкуствено с...
Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....
Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумр...