И двата вида цианари са многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтящи растения са много ефектни. Дълбоко нарязаните листа са високи до 90 см, а през лятото се появяват подобните на магарешки бодил съцветия, заобиколени от бодливи прицветници. Използвайте ги за изсушени букети или за ядене.
Сортове: Ц. кардункулус е най-подходящият за отглеждане вид - височина 1,8 м, цъфти с бели, сини или бледолилави съцветия от юли до септември. Бодливите листа отдолу са мъхести. Ц. сколимус е по-популярна като зеленчук, листата й не са толкова декоративни, а стъблата са по-ниски (1,5 м). През зимата покривайте кореновите шийки и на двата вида със слама или торф.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Засейте семена през април при 10-12°С. Разсадете през май. Може да разделите туфите напролет.
Подправка, която благодарение на приятния ментово-лимонен вкус е подходяща за ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици. Използват се предимно листата, макар че всички части на растението ухаят приятно....
Ранункулусът е уникален, защото е единственият род, чиито видове ще намерите във всяка част на градината. Персийските лютичета се отглеждат заради ярките полукичести или сферични кичести цветове, коит...
Няма да откриете хиацинтелата в местния градински център, а само в специализирани каталози. Нискорастящо растение, подходящо за алпинеума. На късите цветоносни класове в зависимост от сорта има малък ...
Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащ...
Хермодактилус