Кализията от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растения. Дългите им сочни стъбла се стелят, поради което се използват предимно като почвопокривни и ампелни растения. Като стайна украса се използват 3 вида – ароматната, изящната и теуантепекската кализия.
Ароматната кализия (Callisia fragrans) е едро растение, което, за разлика от роднините си, расте изправено. Интересното е, че освен изправеното стъбло, което е месесто и достига на височина 70-80 см, развива и хоризонтални стъбла, подобни на въздушни корени. Листата на изправените стъбла са големи, ланцетовидни, достигат до 20-30 см дължина, по краищата са ресничести. Хоризонталните стъбла имат недоразвити листа с дълги тръбести влагалища. При повече светлина всичките части са оцветени във виолетово. Цветчетата са дребни, бели, събрани в метличести съцветия. Излъчват фин аромат, откъдето идва и името на растението. Ароматната кализия е прочута като биостимулатор и широко се използва в народната медицина. Наричат я домашен женшен.
Изящната кализия (C. elegans) има пълзящи стъбла, краищата на които са изправени. Листата са яйцевидни, дълги до 7 см, отгоре са тъмнозелени, кадифени, с тесни сребристи жилки, а отдолу - виолетови. Дребните бели цветчета увенчават краищата на стъблата. Използва се като ампелно цвете.
Теуантепекската кализия ( C. tehuantepecana) много приблича на предишната, но има розови цветчета.
Кализиите са непридирчиви. През зимата се държат при температура над 10 градуса. Добре растат и на слънце, и на полусянка. Тъй като добре понасят подкастрянията, може да им се придава различна форма. Поливат се когато почвата добре просъхне. Обичат пулверизирането. През лятото се подхранват веднъж в седмицата и може да се изнесат на открито.
Размножаването става много лесно с вкореняване на резници във вода. Те се засаждат в богата почва, към която се добавя едър пясък. Саксията трябва да е по-голяма, за да побере добре развитата коренова система.
Тайните на успеха
Светлина: Понася и пълно слънце, и полусянка.
Вода: Полива се умерено, през зимата рядко.
Влажност на въздуха: Предпочита по-влажен въздух.
Подхранване: Веднъж седмично през лятото.
Хеликонията е великолепна на открито или в голяма оранжерия. Големите широкоелипсовидни листа показват връзката й с банана, а увисналите, дълги 30-60 см съцветия показват, че е роднина и на стрелицият...
До неотдавна тези южноафрикански „маргаритки" се срещаха рядко, но сега напролет лесно ще ги намерите в отдела за растения за лехи в градинските центрове. Роднини са на диморфотеките и понякога г...
Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в з...
Дрянът (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната. Д...
Гария