Кализията от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растения. Дългите им сочни стъбла се стелят, поради което се използват предимно като почвопокривни и ампелни растения. Като стайна украса се използват 3 вида – ароматната, изящната и теуантепекската кализия.
Ароматната кализия (Callisia fragrans) е едро растение, което, за разлика от роднините си, расте изправено. Интересното е, че освен изправеното стъбло, което е месесто и достига на височина 70-80 см, развива и хоризонтални стъбла, подобни на въздушни корени. Листата на изправените стъбла са големи, ланцетовидни, достигат до 20-30 см дължина, по краищата са ресничести. Хоризонталните стъбла имат недоразвити листа с дълги тръбести влагалища. При повече светлина всичките части са оцветени във виолетово. Цветчетата са дребни, бели, събрани в метличести съцветия. Излъчват фин аромат, откъдето идва и името на растението. Ароматната кализия е прочута като биостимулатор и широко се използва в народната медицина. Наричат я домашен женшен.
Изящната кализия (C. elegans) има пълзящи стъбла, краищата на които са изправени. Листата са яйцевидни, дълги до 7 см, отгоре са тъмнозелени, кадифени, с тесни сребристи жилки, а отдолу - виолетови. Дребните бели цветчета увенчават краищата на стъблата. Използва се като ампелно цвете.
Теуантепекската кализия ( C. tehuantepecana) много приблича на предишната, но има розови цветчета.
Кализиите са непридирчиви. През зимата се държат при температура над 10 градуса. Добре растат и на слънце, и на полусянка. Тъй като добре понасят подкастрянията, може да им се придава различна форма. Поливат се когато почвата добре просъхне. Обичат пулверизирането. През лятото се подхранват веднъж в седмицата и може да се изнесат на открито.
Размножаването става много лесно с вкореняване на резници във вода. Те се засаждат в богата почва, към която се добавя едър пясък. Саксията трябва да е по-голяма, за да побере добре развитата коренова система.
Тайните на успеха
Светлина: Понася и пълно слънце, и полусянка.
Вода: Полива се умерено, през зимата рядко.
Влажност на въздуха: Предпочита по-влажен въздух.
Подхранване: Веднъж седмично през лятото.
Стелещите се стъбла са дебели, листата приличат на листата на глухарчето, а цветоносните класове се появяват в пазвените пъпки на листата. Популярността си дължи на формата на цветовете. Венчелистчета...
Конваларията е подходяща за почвопокривно растение под дървета или на други сенчести места. Малките увиснали камбанки на дъговидно извити стъбла се появяват заедно с големите елипсовидни листа. Разпро...
До 30-те години ча нашия век лупинусът не се е отглеждал много, но хибридите Russell са променили коренно нещата. Големите връхни съцветия с типични за бобовите грахопэдобни цветове се появяват в нача...
На пръв поглед младите чашевидни цветове приличат на цветовете на минзухара, но има разлика. Цветовете с лентовидни венчелистчета се отварят, преди да се появят листата (15 см дълги), увяхват в начало...
Фатсхедера