Малък храст, който се отглежда заради две качества. Вирее в гъстата сянка под дърветата, където не покарва почти нищо друго, и през зимата от него ще можете да си наберете чудесни листа за вътрешна украса. Така наречените листа всъщност са плоски стъбла. Наесен се появяват ярки оранжевочервени плодчета.
Сортове: Има само един вид - D. racemosa Достига около 90 см височина, а листата по извитите стъбла са тесни и лъскави. В каталозите може да го откриете под името Ruscus racemosus. Разпростира се в храстовия бордюр, тъй като пълзящото му коренище расте навън. Рядко срещано растение.
Място и почва: Полусянка или дебела сянка и влажна почва. Избягвайте открито място с песъчлива почва.
Подкастряне: Отстранете нежеланите клонки напролет. Размножаване: Лесно - разделете растението или отделете малка вкоренена част през пролетта или есента.
Предпочитано през 19 век растение, което сега възвръща популярността си като цвете, отглеждано в контейнер. Отглежда се от резници всяка година като растение за лехи. Цъфти от юни до септември. Мар...
Клейерата заслужава да е по-популярна, защото се гледа лесно и не е чувствителна при промяна в условията – не й опадват листата (както на други пъстролистни храсти). Расте бавно и ако от време на врем...
Солидастерът се среща често в цветните бордюри, а астрата става все по-популярна като есенноцъфтящо бордюрно многогодишно. Затова е чудно, че хибридът на двете растения изобщо не е популярен, с едно и...
Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите ...
Полигонум