Малък храст, който се отглежда заради две качества. Вирее в гъстата сянка под дърветата, където не покарва почти нищо друго, и през зимата от него ще можете да си наберете чудесни листа за вътрешна украса. Така наречените листа всъщност са плоски стъбла. Наесен се появяват ярки оранжевочервени плодчета.
Сортове: Има само един вид - D. racemosa Достига около 90 см височина, а листата по извитите стъбла са тесни и лъскави. В каталозите може да го откриете под името Ruscus racemosus. Разпростира се в храстовия бордюр, тъй като пълзящото му коренище расте навън. Рядко срещано растение.
Място и почва: Полусянка или дебела сянка и влажна почва. Избягвайте открито място с песъчлива почва.
Подкастряне: Отстранете нежеланите клонки напролет. Размножаване: Лесно - разделете растението или отделете малка вкоренена част през пролетта или есента.
Лешниковите ядки, както и на останалите орехоплодни, се отличават с високо съдържание на мазнини, белтъчини, захари и минерални соли. Те имат висока калорична и биологична стойност и са твърде полезни...
Не се отличават с особен хранителни качества, но съдържащите се в тях вещества улесняват храносмилането. Богати са на витамин С, предпочитани са през пролетта, когато другите източници са оскъдни. ...
Преди време колутеята е била популярно растение поради бързия си растеж и способността да вирее в бедна почва. Цветовете са дребни и не особено многобройни, но се появяват от юни до октомври. Най-хара...
Неринетата са твърде деликатни за гледане на открито. Н. сарниензис цъфти с бели, оранжеви или червени цветове на 45-сантиметрови стъбла. Само на един вид може да разчитате, че наесен ще ви зарадва с ...
Форзиция (златни звънчета)