Това е разновидност на цветното зеле. Развива стъбло от 20 до 70 см, на върха на което се образува глава, подобна на главата на цветното зеле, по-дребна (8-10 см) или по-едра 20-28 см. Тя може да бъде плътна, средно плътна или рехава. На цвят е зелена или виолетова и по рядко при някои сортове пурпурна или с бронзов оттенък.
Броколите се отличават с висока хранителна стойност и с много добри диетични качества. По съдържание на витамин А и С превъзхождат цветното зеле. Диетолозите ги препоръчват при нервни разстройства, сърдечносъдови заболявания, намаляват холестерина в кръвта, подпомагат отделянето на токсините от организма. Препоръчват се като предпазно средство срещу ракови заболявания, на страдащи от остеопороза и при други болести.
По изискванията си към условията на отглеждане приличат на цветното зеле. Смята се, че оптималната температура за развитието им е в по-широки граници – 16-24°С. В ранните фази от развитието си понасят и температури, чувствително по-ниски от нулата. По-късно обаче при показания на термометъра по-малко 10°С и повече от 25°С, особено в съчетание с по-ниска въздушна и почвена влажност, растенията страдат и крайният резултат от отглеждането им е незадоволителен. В условията на дългия ден и горещото време цветоносните стъбла, формиращи главите, преминават много бързо към развитие и цъфтеж, което прави отглеждането им като ранна култура твърде рисковано. За предпочитане е да се отглежда като лятно-есенна култура, така както и късното зеле, чрез предварително произведен разсад. Подходящите разстояния на засаждане са 70-80 см между редовете и 40-50 см в реда.
У нас производствен опит по отглеждането на броколи няма, но любителите си заслужава да опитат. На пазара за зеленчукови семена се предлагат сортове като Коронадо, Калабрезе, Лорд, Маратон и др.
Бордюрният флокс цъфти обилно. Има много сортове джуджета, които в началото на лятото образуват килими от бели, розови, сини, бледолилави или червени цветове. Освен многогодишните видове има и едногод...
Л. нобилис не се среща често в книгите за стайни растения, но за пръв път е отглеждан в римските вили преди 2000 години. Вирее при обикновени стайни условия, ако се държи на слънчево място, получава с...
Асплениумите имат нужда от сянка и влажен въздух. Има два основни вида, които се отглеждат като стайни растения и изобщо не си приличат. Елипсовидните листа на А. нидус са разположени около “гнездо”, ...
Заради ефектната форма на цвета и дългия период на цъфтеж родохипоксисът е подходящ за саксия или алпинеум. За съжаление това южноафриканско растение не е издръжливо като растенията от европейските Ал...