Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат като приказни букети. Те не се разклоняват, но затова пък са гъсти и многобройни. Обилните цветчета на този представител на семейство Геснериеви наподобяват миниатюрни златни рибки. Те са оранжево-жълти, на къси дръжки и излизат от листните пазви поединично или в букетчета по 2-3. Това става от ранна пролет до началото на септември.
В домовете се отглежда като вечнозелено ампелно растение, чиито блестящи сочни листа не губят своята декоративност през всички сезони. За да се развива добре и за да цъфти редовно, хипоциртата трябва да обитава светъл кът с разсеяно слънчево огряване. При дълбока сянка цветето ще линее, а преките слъчи на слънцето ще обгорят листата. Температурата в помещението не бива да пада под 12 градуса, а високите й стойности няма да се отразят зле. Влажността на въздуха трябва да е висока, което се постига с редовно пулверизиране или с поставянето на саксията заедно с подложкат в широк съд, пълен с вода или с влажен мъх. Хипоциртата издържа без пресаждане до две години, но през това време трябва да се подхранва редовно на всеки две седмици. Разбира се, трябва да се наблюдава състоянието на почвата и ако се е заблатила, да се пресади незабавно, за да не загният корените. Пресаждането става след прецъфтяването или при излизането от периода на покой. Почвата трябва да бъде лека и пропусклива,например смес от листовка, торф, добре угнил оборски тор и пясък в съотношение 2:1:1:1 с добавка на дървесна кора и парченца дървени въглища. Поливането през лятото трябва да е редовно, но умерено. Повишението на почвената влажност, особено при по-ниска температура, е вредно. През зимата се полива колкото да не изсъхне. Тъй като цветовете се образуват само на млади клонки, хипоциртата трябва редовно да се подстригва. Отрязаните части лесно се вкореняват във вода или направо в почвата. По този начин става размножаването, което е най-успешно през лятото. Страда от нападенията на власестите въшки, на белокрилката и на акарите. Използват се инсектициди за стайни растения.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка разсеяна, най-добре вирее на източен прозорец.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата - оскъдно.
Влажност на въздуха: Висока, нуждае се от пулверизиране.
Подхранване: През пролетта и лятото през 2 седмици.
Ефектен храст, който едва ли ще видите при съседите. Белите цветове са големи и ароматни. Появяват се през юни и юли. Вечнозелените листа са тесни и лъскави. Карпентерията няма нужда от много вним...
Кадифените листа са с пурпурен оттенък и сребристи жилки. Цветовете са тръбести, дълги 5 см, разширени на върха, с полегнали дялове. Стъблата се стелят грациозно и това прави растението подходящо за в...
Това е едно от бижутата на алпинеума. Напролет на върха на всяко стъбло се появява копринена пъпка, която се превръща първо в звънчевиден, а после в почти звездовиден цвят. След това идва ред на фино ...
Лъскавите листа и тръбестите цветове са малки, но толкова многобройни, че превръщат растението във всеобщ любимец. Образува жив плет в много крайбрежни области, както и в храстовия бордюр с гроздове о...
Ниерембергия