Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година след засаждане. Подходящо за натурализиране или за открито място с дървета.
Сортове: Най-вероятно е да намерите вида А. лилиаго - височина 45-60 см, цъфти през май - юни. Белите звездовидни цветове имат ясно изразени жълти прашници и са като облачета над тревистите листа. Сортът Major е с най-големи цветове - 3,5 см. А. рамосум има разклоняващи се цветоносни стъбла, които достигат 90 см височина. И двата вида са подходящи за букети.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на ярко слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете претрупаните туфи напролет.
Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по...
Офиопогонът не се среща често на закрито, но е невзискателен и вирее в неотоплена стая. Расте на слънце и на сянка и през лятото цъфти с бели или бледоморави цветове. Въпреки че е от семейството на ли...
Величествената ела Douglas (P. menziesii) е едно от най-високите дървета. Стволът е корков и дълбоко набразден, долните клони се извиват нагоре, а тясната конусовидна форма е впечатляваща. Псевдотцуга...
Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с ...
Маклея