Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година след засаждане. Подходящо за натурализиране или за открито място с дървета.
Сортове: Най-вероятно е да намерите вида А. лилиаго - височина 45-60 см, цъфти през май - юни. Белите звездовидни цветове имат ясно изразени жълти прашници и са като облачета над тревистите листа. Сортът Major е с най-големи цветове - 3,5 см. А. рамосум има разклоняващи се цветоносни стъбла, които достигат 90 см височина. И двата вида са подходящи за букети.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на ярко слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете претрупаните туфи напролет.
Гъсто разположените тревисти листа на армерията се срещат често в алпинеумите и по морския бряг. Отлично растение за предната част на сух и слънчев бордюр - напролет и през лятото се появяват тънките ...
Тази южноафриканска „маргаритка" е едно от най-добрите почвопокривни растения, но на сянка цветовете няма дори да се отворят. Расте при сухи условия, на които не издържа нито едно друго растение ...
Калцеоларията, наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийно цвете се отг...
Гилията е с ефектни цветове и насечени листа. Цъфти дълго и не е капризна по отношение на почвата, но ще я откриете в малко справочници и каталози за семена. Гилията трябва да се засее на мястото, опр...
Есенен минзухар (колхикум)