Панкрациумът е измежду най-екзотичните членове на семейство Амарилисови. Родът наброява около 50 вида, като един от тях - пясъчната лилия, все още може да се срещне в диво състояние по плажовете на Южното Черноморие. Най-често се отглежда Pancratium speciosum.Това е многогодишно вечнозелено луковично растение с височина до 0,5 м. Произхожда от Антилите. Листата са едри, светлозелени и блестящи, без дръжки и дори когато растението не цъфти, го правят много привлекателно.
Цветовете – обикновено десетина, се появяват на върха на висок цветонос. Те са едри, задължително бели, много изящни. Ароматът им е лек, напомня ванилия. При отварянето им се чува ясно доловим пукот.
Цъфтежът настъпва през есента или в началото на зимата и продължава около месец. Едновременно се разтварят по 5-6 цвята, всеки от които изтрайва около седмица.
За панкрациума трябва да намерим светло място, което не се огрява директно от слънцето. През лятото трябва да му се осигури 2-3-месечен период на покой. През това време се полива умерено, защото, ако не премине през относителния покой, няма да зацъфти.
През зимата, когато активно расте и цъфти, температурата в помещението не бива да пада под 13 градуса, а най-добре е да е около 20, светлината и поливането трябва да са обилни. Тогава се подхранва през 3 седмици с минерални торове за цъфтящи растения.
Панкрациумът не обича честото пресаждане, затова трябва да сменяме саксията през 3-4 години. Тогава се отделят и луковичките-детки, с които става размножаването. Те се засаждат в предпочитаната от панкрациума лека хранителна почва, съставена от глинеста градинска пръст, листовка, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 1:1:1:1/2. Луковицата трябва да е около 1/4 над почвата. Саксията не трябва да е много голяма, а дренажът трябва да е безупречен. Младите растения зацъфтяват след 2-3 години. След пресаждането и посаждането на младите луковици трябва известно време да се внимава с поливането, за да не загният. Ако забележим и най-леко пожълтяване на листата, трябва да мислим за преовлажняване и съответно да внимаваме с дозите вода.
Панкрациумът е устойчив на болести, а и насекомите много не го нападат. Понякога при сух въздух страда от власести въшки и червени акари.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно осветление без пряко слънчево греене.
Вода: През есента и зимата се полива щедро, а през лятото – оскъдно.
Влажност на въздуха: Обича по-влажен въздух, но се справя със стайните условия.
Подхранване: По време на цъфтежа с минерални торове.
Този вечнозелен нисък храст е сред най-обичаните цветя, отглеждани в стая. Някой грижовни цветари успяват да оформят растението и като ниско широко разклонено дръвче. Цветето цъфти от декември до май....
Великденчетата са голям род растения с дребни дисковидни цветове в бяло, синьо, пурпурно или розово, разположени на високи и тесни клаеове. Височината им е от 7,5 см до 1,2 м. Повечето бордюрни великд...
Има няколко вида бръшлян – германски, шведски и т. н. тук става дума за “истинските” бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго в...
Много популярно пълзящо растение - извиващите се стъбла, покрити с провиснали гроздове от синик цветове, са позната гледка през май и юни. Може да ви разочарова, ако не избирате, садите и подкастряте ...
Кактуси – пустинни видове