През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Има няколко вида салвия - едногодишни за лехите, издръжливи многогодишни за бордюра, подправки и с лечебни свойства за зеленчуковата градина. Най-популярна е едногодишната С. спленденс. Преди, когато ...
Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....
Огненочервеният костус от семейство Костусови (Costaceae) идва от горите на Южна Бразилия. Представлява многогодишно растение, високо до 50 см. По изправените стъбла спираловидно са разположени тъмноз...
Бриофилумите принадлежат към малката група стайни растения, по чиито листа прорастват нови растения. При Б. тубифлорум цилиндричните листа са разположени прешленовидно. На върха на всеки месест лист с...
Пауловния