През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
В природата цъфтящи с черни цветове растения се срещат изключително рядко. Едно от тези екзотични цветя е таката. Тя обитава тропическите райони на Стария свят, където местното население я отглежда, з...
Cotinus coggygria е модерното наименование на стария и любим Rhus cotinus. Може би е най-добре да се отглежда като голям и ефектен единичен храст, въпреки че често се среща в смесени бордюри. Овалните...
Кремоподобни цветове и тревисти листа - подходящо цвете за открито място с дървета, за натурализиране в тревисто място или за засаждане в предната част на бордюра. Намира се изключително трудно. Ризом...
Изключително рядко растение, но не се отглежда особено трудно. Смята се за едно от най-ефекните дребни луковични растения. На открито вирее само в област с умерен климат, в песъчлива почва с добри дре...
Пираканта