През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Ефектно растение, подходящо за центъра на леха със строги форми или разположено самостоятелно в контейнер. Дългите 45 см реси, съставени от дребни цветове, се появяват между юли и септември. Използвай...
Африканските виолетки се продават като стайни растения от около 70 години, но вече са световни любимки. Те цъфтят по всяко време на годината и са компактни. Изходната африканска виолетка е била посл...
Полигалата, известна у нас като "телчарка" е голям род, който включва около 600 едногодишни и многогодишни видове. Те се оформят като храсти, полухрасти или пълзящи растения. Много ценни за засаждане ...
Всички познават зеленолистния бъз, особено когато плоските съцветия от дребни бели цветове и черни плодчета се появят над големите наделени листа. Той расте навсякъде и достига 6 м височина, но за гра...
Аристолохия