През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Вечнозелените многогодишни растения, чиито листа през зимата се обагрят в бронзово или червено, осигуряват багри в цветния бордюр, когато всичко наоколо е повехнало. Тиарелата изпълнява точно такава р...
Едно от трите или четирите основни растения за алпинеум. Килимите от сиви листа и бели цветове през март и април се виждат навсякъде между камъните и по стените. Обикновените видове се разпростират бъ...
Малко алпийско растение, подходящо както за алпинеума, така и за цепнатини в стени и между плочи. Не е капризно, но живее доста кратко. Това не е голям проблем, тъй като се самозасява. Листата са дреб...
Най-популярни засега са сортовете на R. sanguineum. Обикновено рибесът се отгелжда като единично растение, но може да се използва и за жив плет. Не е капризен, бързо расте, но е твърде обикновен. Има ...
Лавър (лаурус)