През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Най-популярните цъфтящи дървета са прунусът и малусът. Те освежават градините ни през април и май с бели и розови цветове. Сортовете на прунуса се срещат най-често, но малусът има предимства. Видовете...
В много книги за алпинеуми церастиумът дори не се споменава заради лошите си навици - разпространява се бързо като плевел и задушава другите растения. Листата са сребристи, цветовете - бели. Няма по-д...
Къклицата не е популярно градинско цвете, но е отлично едногодишно растение за селската градина. Достига около 75 см височина, цъфти през юни - август с големи цветове на нежни стъбла, които издържат ...
Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с ...
Хвойна (юниперус)