През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Отглежда се или като едногодишно, или като многогодишно растение. Повечето едногодишни сортове са вечнозелени и запазват баграта си след изсушаване, поради което са любимци на аранжорите на цветя. Мод...
Изящното растение със сложното име дизиготека веднага привлича погледите. Тъмнозелените, почти черни, назъбени листа създават пищна дантелена корона. Храстът обикновено слабо се разклонява и достига в...
Подходящо за колекционери на необикновени растения. Класовете с жълти цветове приличат на цветовете на лупината (семейство Бобови). Термопсисът е по-висок от нея и листата му са съставени само от три ...
Малко цветове могат да съперничат на яркосиньото на някои анхузи -задължително растение за лехата или бордюра, особено ако обичате тази багра. Многогодишната анхуза не е привлекателна. Тънките разклон...
Хидрангея