През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
В безветрен топъл ден поднесете запалена клечка кибрит към съцветията на росена и летливите масла, които цветовете отделят, ще се запалят. Син пламък ще обхване горната част на растението, но то няма ...
А. купери има месести листа, накъдрени във връхната си част. Сиво-зелените листа са с пурпурни петънца, а червеникавите власинки в основата всъщност са въздушни корени. Нужно му е ярко слънчево ог...
Ятрофата от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието – силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа и оранжеви ...