През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Въпреки народното си име и формата на цветовете, колхикумът не е роднина на истинския минзухар. Подобните на винени чаши цветове се появяват наесен. Дългите тръбички в основата на венчелистчетата влиз...
Хомерията цъфти през пролетта и лятото. Листата са дълги и тесни, а звездовидните или чашевидни цветове са разположени на върха на жилавите стъбла. Деликатно цвете, което обикновено се отглежда на зак...
Това е едно от десетте най-известни растения за лехи. Специалистите създадоха компактните и ефектни F1-хибриди. Само бегония семперфлоренс може да съперничи на способността на И. валериана да цъфти об...
Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се п...
Форзиция (златни звънчета)