През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Подправката не е от най-често срещаните в кулинарията ни, но листата и цветовете са с приятен аромат и имат слабо горчив вкус. Използват се като подправка за различни ястия и супи с месо и в ликьоре...
Повечето гайлардии може да се отглеждат от семена и цъфтят през първата година. Многогодишните сортове се оставят в бордюра за цъфтеж през следващите години. Закупените като едногодишни се отглеждат з...
Бугенвилеята се гледа трудно при стайни условия. Ако си вземете добре развито растение, то ще цъфти обилно през пролетта и лятото на перваза. През есента подрежете стъблата и поливайте по-рядко. През ...
Голямо конусовидно дърво, което на пръв поглед може да се сбърка с клен. Наделените му листа се редуват на клончето, а при клена листата са разположени едно срещу друго. Дървото е най-красиво наесен, ...
Арундинария