През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Видовете и сортовете на еупаториума са високи и изправени растения. Растението не е подходящо за малък или строго оформен бордюр. Най-добре ще е да го разположите на място с диви цветя или в мочурлива...
Жалко, че кринумът не е по-издръжлив, тъй като е едно от най-красивите луковични растения, които се появяват към края на лятото. Всичко в него е голямо - луковиците са 15 см дълги, лилиевидните цветов...
Лиственицата е едно от малкото иглолистни, чиито иглички опадват през зимата и тогава може да я познаете по възлестите клони. Напролет се появяват ярко-зелените млади иглички. Розово-червените женски ...
Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и г...
Дизиготека