През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Интересът към банановите растения се възроди съвсем наскоро. Малко други листа придават такъв тропичен вид на стайната растителна колекция, но музата е много по-подходяща за оранжерия, отколкото за дн...
Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева. Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е дв...
Малко цвете с не особено пъстри цветове. Вирее във варовита почва, цветовете се появяват в началото на годината и са подходящи за пролетни букети. Деликатно растение, но се чувства прекрасно в алпинеу...
Има два вида, които са издръжливи увивни растения. Листата им опадват през зимата. A. chinensis c лекота ще покрие старо дърво или голяма стена с огромните си зелени листа. A. kolomikta е по-малк...
Нотофагус