През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
От цялото разнообразие сред тиквите специален интерес за градинарството представляват дребноплодните форми, известни като готварски тиквички. Те не се отличават с висока хранителна стойност (подобно н...
У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда. Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В...
Едногодишните сортове може да се видят навсякъде през лятото. Но лобелията е по-капризна от много други не толкова известни едногодишни растения. Почвата трябва да се обогати с хумус, връхчетата да се...
В началото на лятото на изправените стъбла се появяват сферични цветове, които приличат на гигантски лютичета. Растението се чувства добре само при достатъчно влага. Подходящо е за заблатена градина. ...
Дафне