През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Повечето саксифраги произхождат от планински региони и обикновено са нискорастящи и разпростиращи се. Образуват гъсти туфи с различни размери. Цветоносните стъбла са изправени, с рехаво разположени гр...
Позната е от края на 80-те години първо като стайно растение, а после и като растение за лехи. Обикновените или кичести цветове са ефектни и издържат дълго във вода. Ако купувате от градински център, ...
Предполага се, че броят на хибридите на бегонията е между 1000 и 2000. В това многообразие има растения, които се побират в чашка за яйце, и такива, които могат да покрият стената на остъклена градина...
Нискорастящо почвопокривно растение, което се чувства прекрасно на влажно и хладно по краищата на бордюра или в алпинеума. Листата са перести, а ако условията са подходящи, дисковидните цветове се поя...
Хелиантемум