През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Увеличаващият се интерес към дивите цветя доведе до появата в някои каталози на един или два от тези видове и някои техни култивирани сортове. Почти всички видове цирзиум са твърде агресивни и непривл...
Деликатно многогодишно растение, което се отглежда като полуиздръжливо едногодишно - ще го откриете в каталозите за семена, но не и за продажба заедно с други растения за лехи напролет. Нискорастящо п...
Стефанотисът е красива лиана от тропически Мадагаскар. Името на гръцки означава венец. Листата са вечнозелени, кожести, тъмни и много плътни. Те са продълговато овални, разположени срещуположно, дълг...
Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от около 400 вида дребни вечнозелени дръвчет...
Лоницера (орлови нокти)