През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
В природата цъфтящи с черни цветове растения се срещат изключително рядко. Едно от тези екзотични цветя е таката. Тя обитава тропическите райони на Стария свят, където местното население я отглежда, з...
М. делисиоза е любимо растение от години. При правилни грижи младите растения (понякога погершно продвани като филодендрон пертузум) скоор развиват големи листа, които са перфорирани и дълбоко врязани...
Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...
Това разклонено, красиво обагрено растение от о. Ява расте без проблем в терариум, но е истинско предизвикателство за отглеждане в обикновена стая. Сонерилата е оранжерийно растение, изисква топлина,...
Лептоспермум