През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Ярките цветове живеят само по един ден, но са многобройни от май до юли. Хелиантемумът е разпростиращ се храст с жилави стъбла, висок едва 15-22 см. Подходящ е за алпинеума или за сухи места. Ако не с...
Листата са подобни на листата на детелината, цветовете са с по пет венчелистчета, отварят се при слънчево време. Изберете издръжлив сорт, който не се разпростира бързо. Оксалисът няма особени изискван...
К. розеус има бели, бледолилави или розови цветове с тъмно гърло. Компактен е, а листата имат бледа средна жилка. Ако искате да видите как изглежда растението, отгледайте го от семе. По магазините с...
Обикновено пъпките се отварят чак привечер. Нежните, с копринен блясък цветове са едри и дисковидни; приличат на макове. Обичат слънцето и пясъка. Ако почвата е тежка и склонна към подгизване, енотера...
Филаделфус