През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Рядко срещано растение за лехи. Ще го откриете в някои каталози за семена. Най-ефектно е в големи количества - засейте напролет на мястото, определено за цъфтеж, или отглеждайте разсад под стъкло и ра...
Почвопокривно многогодишно растение, което цъфти на лека сянка под храсти и дървета. Отглежда се главно заради листата - кожести, сърцевидни или стреловидни. Те променят баграта си със смяната на сезо...
Кнауцията прилича на скабиозата. Не се среща често в цветните бордюри, макар че не е капризна, а по-популярните видове са богато обагрени. Листатата розетка в основата на всяко растение е дълготрайна....
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
Олеария