През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Церцисът произхожда от Източното Средиземноморие (според легендата това е дървото, на което се е обесил Юда). Не се препоръчва за градини с глинеста почва. Сортове: С. siliquastrum расте като висок ...
За повечето градинари дигиталисът е двугодишно растение, което се разсажда наесен, за да цъфти през следващото лято. Подходящо е за сенчести бордюри, селски градини и под дървета - малко са едногодишн...
Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчн...
Поръчва се по специализиран каталог за луковици. Деликатно растение, което не е за центъра на градината. Не се обезкуражавайте. Ще се чувства прекрасно, ако покриете кореновата шийка с дебел слой торф...
Камелия