През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Вечнозелени храсти, които достигат различни размери. Най-популярни са Н. Autumn Glory и Н. brachysiphon - компактни, с лъскави овални листа и класове от дребни сини или бели цветове. Издръжливи са, но...
Адениумът е мечтана придобивка за всеки любител на сукулентните растения. Представителите на този род произхождат от пустинните райони на Централна и Южна Африка. Това са дървовидни стъблени сукулент...
Храстовидно растение със седем нарязани листа. Може да се използва като необикновено и екзотично единично растение в центъра на леха или като временен плет, но най-привлекателното нещо в него са арома...
Когато е цъфнал, този храст не впечатлява – лисата му са груби и набръчкани, стъблата – бодливи. Но през лятото е много ефектен – овалните съцветия променят баграта си от бледожълта до червена с разви...
Птерис