През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва ...
Това австралийско цвете често се нарича акроклинум в каталозите за семена, но латинското му име е хелиптерум. Венчелистчетата на маргаритоподобните цветове са като сламени. Цветовете (обикновени, полу...
Злолетиците са били популярни градински растения в продължение на стотици години. На пръв поглед приличат на маргаритки Michaelmas, но езичестите цветчета са по-многобройни и цъфтят по-рано. Съцветият...
Обикновеният ясен не хвърля толкова гъста сянка, колкото обикновения бук. Клоните му са силно разклонени, а листата са съставени от малки листенца, но не е подходящ за градината. Късно де разлиства, к...