През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...
Раулията е истинско почвопокривно растение, по време на цъфтеж не надвишава 1 см височина. Дребните листа и цветове създават чудесна покривка, особено подходяща за място, където са били засадени луков...
Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. gigant...
Има няколко вида салвия - едногодишни за лехите, издръжливи многогодишни за бордюра, подправки и с лечебни свойства за зеленчуковата градина. Най-популярна е едногодишната С. спленденс. Преди, когато ...
Форзиция (златни звънчета)