През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декор...
Тесните, бодливи по края листа много приличат на тези на ананаса и са разположени спирално по стъблото. Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със с...
Франкенията по-скоро е колекционерска рядкост, отколкото растение за обикновен алпинеум. Чувства се добре близо до морето на засолена почва. Стъблата са жилави и полегнали, листата - дребни. Дребните ...
Латинското название на растението произлиза от нимфите - богините на водата. Родът обхваща 25 красиви водни растения с месесто коренище или грудка. Те обитават северното полукълбо и тропиците; само ...
Полисциас