През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Групата Michaelmas засега е най-голямата и най-популярната в този род. Тя е особено податлива на брашнестата мана, която може да покрие цялото растение с бледосива плесен, ако лятото е сухо и горещо. ...
Потърсете го само ако обичате необикновени растения. Вирее на влажно и сенчесто място - идеалното е торфена почва под дървета. По горната половина на стъблото са разположени копиевидните листа и клюмн...
Японската дюля е много красив декоративен храст, който привлича пчелите. Цъфти рано още преди да са се появили листата му. Обагря се в бяло, розово и рубинено-червено. Листата са яйцевидно закръглени...
Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обси...