През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В кат...
Тези растения образуват голяма и разнообразна група, в която има както плевели, така и градински растения. Градинските сортове са жизнени почвопокривни растения, които се разпростират бързо. Мястото и...
Напоследък този зеленчук придобива все по-голяма популярност като вносен артикул. Дължи я преди всичко на интересните си вкусови качества на младите листа – леко лютиви, леко горчиви с дъх на орехови ...
Обикновено се купува В. тинус – вечнозелен храст с тъмнозелени листа. Сортовете включват purpureum (листа с пурпурни петънца) и variegatum (листа с кремави краища). Няколко калини са популярни гради...
Дъб