През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Съцветията на това впечатляващо двугодишно растение са съставени от многобройни по-дребни бледопурпурни съцветия, заобиколени от дълги зелени бодли. Силибумът впечатлява главно с листата си. Широки са...
Клейерата заслужава да е по-популярна, защото се гледа лесно и не е чувствителна при промяна в условията – не й опадват листата (както на други пъстролистни храсти). Расте бавно и ако от време на врем...
Известна е най-вече като етеричномаслодайно и лечебно растение. Но още от най-стари времена е запазила значението си на подправка. Тя придава освежаващ вкус и приятен аромат на салати, сирене, супи, р...
За разлика от популярния холандски зюмбюл, този ще намерите трудно. Прилича повече на камбанка, отколкото на зюмбюл. Стъблото е изправено, листата при основата - дълги и тесни, а нежните цветове са по...
Берберис