През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Незабележително и непопулярно растение за алпинеуми. Върху него може спокойно да ходите, без да му навредите, подходящо е за засаждане между плочки. Разпростира се бързо, а гъстата покривка от тесни л...
За градината изберете някое от по-компактните едногодишни растения, а не познатия гигант с груби листа. Може да засеете семена през април на дълбочина 2,5 см на постоянно място. За по-ранен цъфтеж отг...
Цветовете на скалната роза имат кратък живот, хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъ...
В субтропичните градини растението е известно като дърво октопод заради забележителните, подобни на пипала цветове. За съжаление при стайни условия шефлерата на цъфти. Видът, който се отглежда на закр...
Върба (саликс)