През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Свежите и сухи листа и цветовете, цели и смлени, се използват поради неповторимия си аромат като подправка в приготвянето на разнообразни ястия от домати, сирене, гъби, риба и консерви от зеленчуци (...
Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...
Едва ли има растение по-подходящо за фокусна точка от каната. Гребловидните листа (30 и повече см) често са пъстри. Яркообагрените цветове са с диаметър до 12,5 см и цъфтят от юли до първите студове. ...
Любими цветя още от времето на древните гърци. Може би сега не са толкова популярни, но продължават да са важна част от лехи, бордюри, контейнери, алпинеуми и селски градини. Листата на диантуса са тр...
Бреза