През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
От цялото разнообразие сред тиквите специален интерес за градинарството представляват дребноплодните форми, известни като готварски тиквички. Те не се отличават с висока хранителна стойност (подобно н...
Вечнозелените листа са многобройни, а през април и май дългите клонки с цветове приличат на момини сълзи. Напролет яркочервените листа са истинското великолепие на най-популярните сортове. Този бавнор...
Листата с бели петънца покриват почвата, а цветовете променят баграта си от розова на синя, когато прецъфтяват. Не всички сортове са такива - сортовете с най-ярки цветове имат изцяло зелени листа, а ц...
Кнауцията прилича на скабиозата. Не се среща често в цветните бордюри, макар че не е капризна, а по-популярните видове са богато обагрени. Листатата розетка в основата на всяко растение е дълготрайна....