През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Отглежда се заради ефектните листа, които се появяват късно през сезона, и заради дългите семенни кутийки. Листата пожълтяват наесен. Гледичията е подходяща за единично дърво, но клоните й са чупл...
Това растение може да се засади в задната част на голям бордюр, но е най-добре да го използвате като фокусна точка на тъмен фон. Многобройните бели цветове са изключително ефектни. Нападат го голите о...
По-дребните сортове (60-90 см) имат пъстри листа. Листата на А. вариегата са с кремави ивички.( Високите видове (240-300 см) са с обагрени стъбла – пурпурни при А. нитида и жълти при А. муриеле. Ару...
А. мейениана е папрат, която ще намерите в малко домове – тя е за специалисти. Отличава се от другите папрати с пълзящо мъхесто коренище, тесни и широки листенца в сложния лист. Изисква разсеян...