През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Гладиолата е луковично растение, познато на всеки градинар. Саблевидните листа, изправените стъбла и отворените тръбести цветове с неправилна форма са познати на всички градинари. На пръв поглед всичк...
Дрянът (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната. Д...
Родината на доматите е Южна Америка. Макар да имат само около два века европейска история като културен зеленчуков вид, отличните хранителни, диетични, вкусови и технологични качества на плодовете са ...
Чудесно е да живееш в дом, в който цъфтят ароматни растения. А от стари времена ароматът на жасмина се възпява в стихове и легенди. Макар че разнообразието от видове жасмини е огромно, ароматът им е е...
Лоницера (орлови нокти)