През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Стъблата на торенията са слаби - трябва или да им осигурите подпорки, или да ги оставите да се стелят извън контейнерите. Т. фурниери се отглежда лесно от семена и цъфти обилно на слънце и полусянка. ...
Толмиеята образува компактна, висока около 22 см туфа от мъхести яркозелени листа. Едно от най-издръжливите стайни растения – вирее чудесно на студено, добре проветрено място без слънчева светлина. Не...
Ефектно растение, чиито хибриди имат красиви маргаритоподобни цветове в бяло, жълто, синьо, оранжево, червено и пурпурно, а стъблата са дълги и разклонени. Цветовете се затварят, когато слънцето залез...
Не бихте могли да сбъркате тамарикса с който и да е друг храст. Когато цъфти, нежните листа се съчетават с перестите розови цветчета и се получава чудесен ефект. Въпреки външния си вид растението изоб...