През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Единствената вербена, позната на повечето градинари, е популярното растение за лехи, което през лятото се отглежда в лехи и контейнери. По-малко познати са бордюрните многогодишни вербени. Повечето от...
Повечето смърчове приличат на коледно дърво - всъщност отрязаните дървета, които се продават през декември, са почти винаги P. abies. Типичният смърч е висок и конусовиден, клоните му са спретнато под...
Мащерката има запазено място в повечето градини с билки, но като декоративно градинско растение се използва рядко, което е жалко, защото цъфти обилно в началото на лятото и се отглежда лесно. Може да ...
Солидастерът се среща често в цветните бордюри, а астрата става все по-популярна като есенноцъфтящо бордюрно многогодишно. Затова е чудно, че хибридът на двете растения изобщо не е популярен, с едно и...
Циперус