През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
К. мороуи вариегата е много жилаво растение. Листата му са по-тесни от тези на хлорофитума и се гледа лесно, но почти никъде не се продава. От голямото семейство на остриците само един или два вида ...
Едва ли ще откриете караганата в местния градински център, но ще я намерите в каталозите на разсадниците, специализирани за дървета. Едно от най-издръжливите растения (родината й е Сибир) - расте в бе...
Камбанковидните цветове на фритиларията се отварят напролет и провисват от върха на изправените стъбла с тесни листа. Отделните видове се различават много по форма, размери и изисквания. Трудно е да с...
Напоследък се появиха много хибриди на това растение. Жълтото и оранжевото вече не са единствените багри, а и цветовете са в различни форми - не само тръбести и открити. Освен традиционните сортове (7...