През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Родът на бегонията е голям и сложен, но градинските бегонии се делят на две основни групи - бегонии с нишковидни корени и грудкови бегонии. Всички бегонии имат общи черти - листата са месести или коже...
Южна Африка е дарила на цветарите безброй прекрасни любимци. Много от тях се отнасят към сукулентите – растения, натрупващи в органите си вода, която изразходват извънредно икономично, за да оцелеят в...
За подправка служат младите листа (може да са свежи или изсушени) за супи и ястия от агнешко и овче месо, в консервната промишленост за сокове и други хранителни продукти. Листата са със силен и прият...
Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Цъфтящите през ...