Повечето видове от тази група са деликатни за отглеждане на открито, но A. macrophylla е доста издръжлива. Цветовете й са с любопитна, характерна за аристолохиите форма, но не са красиви. Този катерлив храст се отглежда заради гъстите листа. Парниковите сортове са с ефектни цветове.
Сортове: A. macrophylla (други имена A. durior, A. sipho) достига 6 м височина и бързо покрива дървета и грозни бараки. Сърцевидните листа са с дължина над 30 см. Те скриват цветовете с форма на луличка, които се отварят през юни. Всеки жълтеникавокафяв цвят е дълъг около 2,5 см - по-скоро е интересен, отколкото красив.
Място и почва: Плодородна почва. Вирее на слънце или полусянка.
Подкастряне: През зимата махнете нежеланите стръкове.
Размножаване: Чрез отводки в края на лятото или заложете резници в минипарник през лятото.
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се...
Това южноамериканско растение е едно превъзходно растение за украса на зимни градини и отглеждане в стаята. Дифенбахията има прекрасти листа с цветист отенък, нерядко цъфти и при стайни условия, но цв...
Саксийните далии са хибриди на Д. вариабилис. Достигат височина 30 см и в каталозите за семена се предлагат като далии за лехи. Сред сортовете са Figaro и Rigoleto. Съществува голямо разнообразие от...
Огненочервеният костус от семейство Костусови (Costaceae) идва от горите на Южна Бразилия. Представлява многогодишно растение, високо до 50 см. По изправените стъбла спираловидно са разположени тъмноз...
Фатсхедера