Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Като стайни растения се продават два вида – Д. кандида и Д. суавеоленс. И двата вида цъфтят през лятото с ароматни бели цветове, но Д. кандида е по-добрият избор. Великолепните цветове на снимката щ...
Любопитно цвете, типичен представител на семейство Агасеае - има тръбеста спата и спадикс, който прилича на молив. Цветовете се появяват над стреловидните листа между средата на април и средата на юни...
Смилацината е с дъговидно извити облистени стъбла, подобно на полигонатума, но дребните мъхести цветове по връхчетата на стъблата са разположени гроздовидно, а не поединично. След ароматните звездовид...
Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчн...
Мирабилис