Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Вечнозелените многогодишни растения, чиито листа през зимата се обагрят в бронзово или червено, осигуряват багри в цветния бордюр, когато всичко наоколо е повехнало. Тиарелата изпълнява точно такава р...
К. розеус има бели, бледолилави или розови цветове с тъмно гърло. Компактен е, а листата имат бледа средна жилка. Ако искате да видите как изглежда растението, отгледайте го от семе. По магазините с...
Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цвет...
На пръв поглед необикновеното стайно дърво прилича на фикус – лъскави елипсовидни кожести листа, изправени стъбла. Но по форма това растение е доста различно. Стъблата се разклоняват лесно, а листата ...
Оман (инула)