Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Много известно през 19. век растение, което сега е загубило голяма част от популярността си. Една от причините за това е, че не обича да го местят и трябва да го засеете на определеното за цъфтеж мяст...
За повечето градинари дигиталисът е двугодишно растение, което се разсажда наесен, за да цъфти през следващото лято. Подходящо е за сенчести бордюри, селски градини и под дървета - малко са едногодишн...
Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат кат...
Сингониумът има нужда от топлина, влажен въздух и предпазване от пряка слънчева светлина. Възрастното растение образува въздушни корени и тръбата с мъх е идеална подпора за това ефектно катерливо раст...
Ветрогон (ерингиум)