Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Нотофагусът (буквален превод „фалшив бук") добива все по-голяма популярност при озеленяване на улици - расте бързо, но не надвишава 12 м. Плодчетата приличат на малки букови жълъди, но листата не са к...
Живият плет от морски зърнастец осигурява чудесна защита от вятъра в крайбрежните градини. Издръжлив е на суша, морският въздух не му пречи, а гъстите му и бодливи клони издържат както на суровите зим...
Тесните, бодливи по края листа много приличат на тези на ананаса и са разположени спирално по стъблото. Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със с...
Многолюдното семейство Бромелиеви има много горещи привърженици. За тези, които желаят да обогатят своята колекция, неорегелията e находка. Родът произхожда от блатистите тропически лесове на Бразилия...
Блатно кокиче (леукоюм)