Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Огненочервеният костус от семейство Костусови (Costaceae) идва от горите на Южна Бразилия. Представлява многогодишно растение, високо до 50 см. По изправените стъбла спираловидно са разположени тъмноз...
Листата с бели ивици образуват ветрилообразни туфи. Акорусът се използва като фон за по-забележителни екземпляри, защото не е капризен – мократа почва, теченията и студените зимни нощи не го притесняв...
Дърво за парк, а не за обикновена градина - добре отгледаният екземпляр ще се извиси над 21 м Кастанеята издържа на суша, живее дълго и след горещо и сухо лято ражда плодове, които се ядат. Сортове:...
Фотергилата не се намира лесно. Белите цветове, които приличат на четки за миене на шишета, се появяват през април преди листата. Те са по-скоро необичайни, отколкото ефектни. Големите листа през лято...
Асперула (лазаркиня)