Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Лешниковите ядки, както и на останалите орехоплодни, се отличават с високо съдържание на мазнини, белтъчини, захари и минерални соли. Те имат висока калорична и биологична стойност и са твърде полезни...
Това праисторическо дърво, познато само от фосили, е било открито на територията на китайски храм през 1941 г. За първи път се появява в британските градини през 1948 г., а първите засадени екземпляри...
Листата с бели петънца покриват почвата, а цветовете променят баграта си от розова на синя, когато прецъфтяват. Не всички сортове са такива - сортовете с най-ярки цветове имат изцяло зелени листа, а ц...
Повечето растения имат поне една характерна черта, която ги отличава от останалите. При фацелията това е наситената синя багра на цветовете. Листата са сивкави. Обърнатите нагоре камбанки се появяват ...
Хавортия