Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Необикновен член на семейство Макови, който може да познаете по големите, дълбоко нарязани листа и цветовете с ципести венчелистчета и големи стълбчета. Може да се отглежда в бордюра, но тъй като най-...
Стъблата на торенията са слаби - трябва или да им осигурите подпорки, или да ги оставите да се стелят извън контейнерите. Т. фурниери се отглежда лесно от семена и цъфти обилно на слънце и полусянка. ...
Много от храстите растат почти навсякъде и не са предизвикателство за опитния градинар. Това растение е различно - трудно му се угажда, вирее на завет, влажен въздух и умерен климат. За награда ще пол...
Позната е от края на 80-те години първо като стайно растение, а после и като растение за лехи. Обикновените или кичести цветове са ефектни и издържат дълго във вода. Ако купувате от градински център, ...
Амсония