Това вечнозелено растение се намира трудно, обича сянката и не понася варовитата почва. Вирее в богата с торф почва. Лъскавите листа са с кафяви или червени шарки, а през зимата може изцяло да се обагрят в бронзово или малиненопурпурно.
Сортове: Ш. галацифолия ще откриете в един-два каталога - височина 15 см; бели, преливащи в розово тръбести цветове (2,5 см), разположени поединично на върха на цветоносните стъбла, цъфтеж през април - май. Ш. унифлора е по-ефектна - назъбени бели цветове (3,5 см). Сортът Grandiflora е розов.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите в началото на пролетта.
Кадифените листа са с пурпурен оттенък и сребристи жилки. Цветовете са тръбести, дълги 5 см, разширени на върха, с полегнали дялове. Стъблата се стелят грациозно и това прави растението подходящо за в...
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Необичайна роднина на вейгелата - по-висока е и мнозина я смятат за по-хубава. Дипелтата е издръжлива и може да достигне височина над 3,5 м. Листата са дълги и заострени. В края на пролетта се появява...
Многогодишните видове, са по-популярни от едногодишните. Повечето от многогодишните са с меки мъхести листа, а стъблата им образуват нискорастящ килим. Обичат сухата песъчлива почва и виреят между кам...
Поветица (конволвулус)