• ТРАПЕЗАТА
• ЗДРАВЕТО
• ГРАДИНАТА
• ДОМА
• КРАСОТАТА
• ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ
• Цветята
• Овошките
• Зеленчуци
• Растителна защита

 4155 |  0 

Отглеждане на захарна царевица

Отличните вкусови качества и голямата хранителна стойност на захарната царевица я правят една от най-разпространените и предпочитани зеленчукови култури. Отглежда се заради зърната, които имат значителна калорична стойност. В млечна зрелост съдържат големи количества захари, белтъчини, мазнини, протеини и сравнително малко скорбяла.
Изискванията на захарната царевица към почвено-климатичните условия са приблизително същите, както на обикновената царевица. Необходимо е само да се има предвид, че тя е по-нежна и по-взискателна към агротехниката.
Силното повишение на температурата, придружено с продължително засушаване на почвата и въздуха, се отразяват крайно неблагоприятно върху количеството и особено върху качеството на продукцията. То води до бързо преминаване на млечната зрелост и съответно превръщане на захарите в нишесте.

Обича наносните почви около реките

Захарната царевица може да се отглежда успешно на всякакви почви. Най-добри резултати се получават на добре разработени дълбоки, влагоемни песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи почви. Особено подходящи са наносните почви покрай реките. Н такива почви тя развива мощна коренова система на голяма дълбочина, което й дава възможност да използва влагата и хранителните вещества от по-долните почвени пластове.
Торенето с пресен оборски тор, внесен при дълбоката есенна оран в размер на 400- 500 кг ня 100 кв. м влияе положително. Добре е напролет преди сеитбата да се добавят по 1 кг амониева селитра и 1-1.5 кг троен суперфосфат. Това торене увеличава чувствително добива и подобрява качеството на продукцията.

Берете в млечна зрялост

Съществен фактор за получаването на качествена продукция от тази култура е правилният избор на подходящ сорт. Важен е и точният момент на прибиране на реколтата. Беритбата трябва да се извършва във фаза млечна зрялост на зърната. Тя се определя по външните признаци на кочаните – външната обвивка, завяхването на свилата и изпълнеността на зърната. При липса на достатъчно опит е необходимо кочанът да се обели леко и да се провери степента на узряването на зърната чрез натискане с нокът. Ако изтече сок с млечна консистенция, моментът на беритбата е настъпил. Ако изтича сок с тестовидна консистенция, моментът на беритбата е преминал. От такава продукция не могат да се получават висококачествени консерви.

23.03.2014 г. / Тома Христов