10.08.2020 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 2968 |  0 
Неповторимият чар на декоративния лук
Свикнали сме да свързваме лука най-вече с готварството. Много видове лук обаче цъфтят изключително красиво и са с ефектен външен вид. Те отдавна се ползват за украсяване на градините, парковете, градинските участъци. Декоративни лукове присъстват вече традиционно в алпинеумите, рокариите, каменистите градинки, груповите комбинации и бордюрите. Те са много подходящи за рязан цвят, в това число в качеството си на сухи цветя, и за форсиране на цветовете извън сезона.

Има няколко групи

Сред най-често отглежданите са планинските лукове. Това са висорастящи растения с листа, които са при корена, и топчести съцветия на стебла, високи до 100-180 см. Към тази група се отнасят декоративният лук, високият, стълбовидният с розови, лилави или виолетови цветове и някои други видове. Благодарение на своя ръст те изглеждат добре и в компактни групи на моравата, и могат да изпълняват в композициите функцията на доминиращ вертикален акцент.
Луковете с цветоноси на височина 30-80 см подхождат за смесени бордюри като растения в среден план. В това число влизат синият лук, тъмнопурпурният лук, лукът кристофии с лилави звездовидни цветове, събре-ни в огромни съцветия-топки с диаметър до 25 см. Много привлекателен е лукът шуберти, който образува големи разрошени чадърчета, които напомнят заря.
За бордюрно засаждане се използва шнит-лукът с дълги тръбовидни листа, които формират гъсти туфи, украсени с малки лилави или розови съцветия.
Ниските лукове се засаждат на групи на предния край на смесените лехи, на каменистите градини и в плоските рокарии. В тази група влиза лукът с широки сини листа и плътни топчести сребристи съцветия на къси цветоноси.

Светлина, влага и дренаж

Повечето лукове са светлолюбиви, затова за тях се избират слънчеви места и южни склонове с добре дренирани рохкави плодородни почви. Добрата осветеност определя и интензивността на окраската на цветовете и листата. Предпочитаната реакция на почвения разтвор е близка до неутралната. При рН, по-ниска от 5, почвата трябва да се варува. При подготовката на участъка за засаждане на лукове се внася на мястото компост и пълни минерални торове с микроелементи в зависимост от показателите за плодородието й. Както всички луковични растения, така и декоративният лук е много чувствителен към недостатъчния калий в почвата. Отличен подобрител по този показател се явява дървесната пепел. Луковете добре понасят и непродължителната суша, и кратковременното преовлажняване на почвата. Достатъчната влага е необходимо условие за нормалното развитие на растенията в първата половина на вегетационния период, когато се формират листата и цветоносите. При недостатъчна влага растежът на листата се преустановява и отново тръгва при поливане.

Внимателните грижи гарантират красотата

При отглеждането на декоративен лук в нашите климатични условия е най-добре да изкопавате всяка година луковиците след узряването на семената и изсъхването на листата и отново да ги засаждате наесен. Работата е в това, че тези лукове идват от пояса на планините в Централна Азия - зони с топло засушливо лято и зима с чести затопляния. В родината си след завършването на вегетацията в края на юни луковиците на тези видове се намират до есента в топлата суха почва. Дъждове през този период практически няма. Ако при нас втората половина на лятото се окаже прохладна, оставените в почвата луковици могат да бъдат поразени от болести или да загният. Затова е най-добре да се изкопаят, добре да се изсушат и до есента да се съхраняват при стайна температура в сухо и проветряемо помещение.
На място с благоприятни екологически условия луковиците могат да не се изкопават всяка година, но при сгъстяване растенията ще станат по-дребни и ще цъфтят зле.
През есента луковиците се засаждат след продължително понижение на температурата на почвата и въздуха, обикновено в края на септември. Отпималната за вкореняването на луковиците температура е около 10 градуса на почвата. Дълбочината на засаждане на луковиците трябва да бъде определена така, че над горната точка на луковицата да има почвен слой, равен на три височини на самата луковица. Съответно големите луковици се засаждат значително по-дълбоко от дребните. Най-добре е да садите в навлажнена бразда. Отгоре трябва да мулчирате с прегорял оборски тор или торф, което ще възпрепятства образуването на почвена кора. Есента растежът на корените продължава, докато температурата на почвата не падне до 2-3 градуса. Луковиците на някои видове могат да се садят и пред пролетта след съхранение в прохладно сухо помещение. Дребните луковици е най-добре да се сложат в торф, за да не изсъхнат.

Подхранването е два пъти годишно

Видовете лук, които имат по-големи коренища, се отглеждат като многогодишни култури и се размножават чрез делене на храстите. Растенията се пресаждат през 3-5 години, понякога дори през 7 години, но в този случай растенията тряба да се прореждат и да не се допуска самозасяване. Оптималните срокове за засаждане са ранната пролет и краят на лятото, като предвидите време, в което дребните луковици да се вкоренят преди студовете. Всяка пролет участъкът трябва да се разрохква дълбоко, да се изчиства от растителните остатъци и снежната плесен.
Грижите за растенията по време на вегетацията обикновено включват плевене, разрохкване и мулчиране на почвата. Растенията се поливат само при явен недостатък на влага, подхранват се обезателно през пролетта след израстване на листата, а също така и във фаза бутонизация и образуване на луковиците и в края на лятото с фосфорно-калиеви торове за подобряване на презимуването на растенията. За пролетното подхранване се използват комплексни минерални торове с микроелементи, като се подбират форми с повишено съдържание на азот в нитратна форма. Лятото се правят подхранвания с течни торове и с разтвори на минерални торове. При августовското подхранване гранулираните фосфорно-калиеви торове се внасят в сухо състояние. През зимата растенията могат да се мулчират с торф или компост.

Размножават се чрез семена и делене

Луковете се размножават чрез семена и вегетативно. Семената се засяват през пролетта или есента. Растенията се пикират на добре осветени редове. При семенно размножаване трябва да се отчитат два важни елемента. На първо място, семената на много видове, сред които на декоративния лук, поникват само при предзимно посяване, след въздействието на комплекс от условия през есенно-зимния сезон. На второ място, при отглеждането от семена на много видове лук той започва да цъфти на 3-8 години, след като луковиците са достигнали масата, достатъчна за репродуктивно развитие.
Вегетативното размножаване на луковичните видове става при делението на луковиците и образуването на луковички-детки, които се развиват около голямата луковица. Степента на поникване и способността за образуването на детки са видови признаци. При отглеждането на растения от семена туфите могат да се делят след третата година. Разделените части представляват части от коренището с два-три неповредени филиза и добре развити корени. При всички видове на съцветиятга могат да се образуват малки луковички. Тяхното образуване може да се стимулира изкуствено чрез рязане на пъпките. Те могат да се използват за засаждане.
05.06.2015 г. / recepty.bg

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020