11.08.2020 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 3889 |  0 
Алое - зеленият лекар
Алоето (Aloe) от семейство Лилиеви (Liliaceae) е родом от тропическите области на Африка, остров Мада-гаскар и Арабския полуостров. Родът е представен от повече от 350 вида многогодишни сукуленти с различна големина - от съвсем дребни тревисти до могъщи дървовидни растения. Това вечнозелено цвете краси много домове и е известно още с името столетник. Наричат го така, защото е разпространено погрешното твърдение, че цъфти, когато стане на 100 години.

Сред домашните любимци в саксии най-често се среща дървовидното алое (Aloe arborescens), отглеждано заради лечебните си свойства. То наистина много рядко може да се види цъфтящо, но това е поради климатични причини. Просто на цветето в страната ни не му достигат топлина и светлина. В родната си африканска пустиня Кару то достига до 10 метра на височина и по-скоро напомня дърво, поради което е наречено дървовидно. Червеникавото му стъбло е дебело, сочните му листа по форма и размери напомнят мечове, а красивите цветове го отрупват всяка година. Заради устойчивостта му към зной и засуха арабите го наричат "сабур" - търпение. Със същото име е известен и сгъстеният му сок, който от древността е прочут като универсален цяр. У нас то достига на височина до 1 м. Пуска множество странични разклонения и чудесно се разраства на ширина и височина. Листата му са тесни, сочни, сиво-зелени на цвят, с жълтеникави шипове по краищата. За съжаление много често е в жалък вид поради това, че стопаните му го отглеждат с лечебни цели и режат листата му, без да ги е грижа как изглежда.
Освен дървовидното алое в домовете често се радват на обич и внимание и някои други видове - техните лекарствени сили не са така известни, поради което за тяхната красота и добър растеж се полагат повече грижи.

Разнообразие

Плисираното алое (Aloe plicatilis) е дребно растение с форма на дръвче. Късото му стъбло (до 60 см) лесно се разклонява. Сиво-зелените му листа без бодли се разполагат в два реда по 10-16 и му придават изключително декоративен вид. Те са дълги около 30 см и широки 3-4 см
Заплашителното алое (Aloe ferox) има дебели месести листа, целите обсипани с дребни червеникаво-кафяви шипчета, поради което изглежда като покрито с брадавици. На височина достига до 45 см. Цъфти без проблеми с разклонено класовидно съцветие от червени камбанки.
Осилестото алое (Aloe aristata) често бива обърквано с хавортията. Също като нея има многобройни дебели листа, събрани в прикоренова розетка с диаметър 8-12 см. По долната им повърхност са наредени белезникаво-прозрачни меки шипове. По края са обрамчени с тясна бяла ивица от зъбчета. В стаите редовно цъфти през пролетта и лятото с кремави или оранжеви камбанковидни цветове, събрани в класо-видно съцветие.
Пъстролистното алое (Aloe variegatа) не е високо - достига до 30 см. Долната част на листата му е с форма на лодка. Цветът им е тъмнозелен, с напречни широки и светли ивици. Видът е много красив и няма проблеми с цъфтенето.
Алое дескуани е ниско растение с едри триъгълни листа, наредени около здраво стъбло. Краищата им са покрити с остри бодли, а тъмнозелената им повърхност е посипана с бели петна. Бързо се разраства със стъблени разклонения и изпълва съдовете, в които вирее.
Многолистното алое развива почти кръгла розетка от сиво-зелени листа, които имат заострена триъгълна форма и завършват с остър шип.
Твърде интересно е шахматното алое. Неговите маслиненозелени листа са разположени спираловидно и са украсени с бели шахматни шарки от горната си страна.

Хваща се от листа или розетки

Размножаването при това растение не е никакъв проблем. Най-често се вкореняват страничните розетки, които буквално обсипват майчините растения при повечето видове. Отделните листа също пускат корени, ако се закрепят върху влажен пясък или лека почва. Преди това отрезът трябва да се подсуши на сянка 5-6 дни. При цъфтящите видове често се образуват семена, които може да се съберат и засеят. Почвата за посева трябва да е силно песъчлива, а температурата, при която ще поникнат, е около 25-26 градуса. Алоето е устойчиво на болести и вредители. Понякога слабите растения, гледани при неподходящи условия, се нападат от власести въшки. Те трябва да се напръскат с инсектицид веднага след появата, защото, когато се намножат, борбата с тях става много трудна.
Всички видове алое са пустинни рожби и обожават силното слънчево греене. През лятото по възможност трябва да им се осигури място на балкона или в градината. На чист въздух те се развиват особено добре и придобиват характерния за всеки вид цвят и форма. Когато ги изнесем обаче от стаята, трябва няколко дни да ги закаляваме, като ги засенчваме по обед и постепенно ги приучваме към припека. Иначе рискуваме слънцето да изгори изнежените листа, които ще загубят всякаква декоративност.

През зимата е добре да бъдат настанени в светло и прохладно (6-13 градуса) помещение. Ако температурата е висока, а стаята недостатъчно светла, растенията бързо се изтеглят на височина, листата издребняват, а цветът им избледнява.
През топлите месеци алоето се полива редовно, като се внимава водата да не попадне между листата, защото може да предизвика загниване. По същата причина и пулверизирането става само с най-ситен разпръсквател. В почвата също не бива да се задържа излишна влага. Водата от подложката трябва да се излива около час след поливането.
През лятото много добре се отразява на общото състояние на цветето подхранването с минерални торове за кактуси и сукуленти. Не бива обаче да се тори по-често от веднъж месечно, и то със силно разреден разтвор.
Младите растения се пресаждат всяка пролет, а старите - на 2-3 години. Най-добре е съдовете да са глинени, за да дишат по-добре корените. Те не трябва да са много големи - диаметърът им трябва да е равен на половината от дължината на листата. На дъното им се прави солиден дренаж. Подходяща почвена смес е съставената от 2 части глинеста чимовка, 1 част листовка, 1 част добре угнил оборски тор и 1 част едър речен пясък. Ако ползваме готова смес за цветя, в нея трябва да добавим пясък и късчета дървени въглища.
13.06.2015 г. / ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020