Какво харесват димитровчетата

В нашите градини, които пъстреят с есенните си одежди, най-обичани са многогодишните зимоустойчиви димитровчета. Те зацъфтяват още в края на септември, но истинската им хубост проличава, когато настъпят сивите ноемврийски дъждовни дни. Тогава техните безбройни цветчета, грейнали над сиво-зелените листа, изпращат последен привет на лятото и посрещат зимата.

Различните родственици

Димитровчетата са вид хризантеми с хибриден произход, чиито сортове се различават по сроковете на цъфтене, по височината на храста, а най-вече по строежа и големината на цветовете и по окраската на венечните и тръбестите цветчета.
Според размерите на цветовете биват разделяни на дребноцветни, диаметърът на цвета при които достига до 10 см, и едроцветни – с диаметър над 10 сантиметра. Според строежа на цветовете пък са едноредови, двуредови и кичести.
Според височината се делят на ниски (бордюрни), средно високи – до 50 см, и високи – до 1 метър.
Бордюрите не надминават на височина 30 сантиметра. Те образуват плътно кълбовидно храстче, зацъфтяват рано и слабо се разпростират чрез коренови издънки.
Средно високите сортове израстват от 30 до 50 сантиметра. За тях е характерно безкрайното цветово разнообразие на простите, полукичести и кичести цветчета. Те се използват за цветни групи, смесени с други цветя или с други хризантеми.
Високите сортове, които достигат до 1 м, образуват мощен, добре развит храст, цъфтят най-късно и с най-едри цветове.

Какво харесват и какво – не

Всички димитровчета цъфтят продължително и обилно, често преживяват невредими първите снегове и при затопляне на времето красят отново градината.
Въпреки че са сред цветята, които се славят с непретенциозност, димитровчетата имат определени изисквания и ако те се спазват, ще имаме разкошни цветове до зимата.
Много важно е изискването им да бъдат силно огрявани от слънцето поне по 5 часа дневно. В никакъв случай не бива да ги настаняваме на сянка и в ниски места, където се задържа вода.

Почвата

трябва да е умерено наторена с органични торове, да е рохкава и да пропуска добре въздуха и водата. Ако прекалим с торенето, ще получим много добре облистен храст, но цветовете ще са малко.

Засаждането

на хризантемите въобще, в това число и на димитровчетата, е добре да се извърши през април-май, когато е преминала опасността от студове и слани. Есенното засаждане ще бъде сполучливо, само ако сме разделили старо растение с много добре развита коренова система. Ако сме закупил цъфтяща корейска хризантема през лятото или есента, най-сигурно е да я запазим в саксията и да я отгледаме на закрито през зимата. Такива растения са израснали в оранжерии и са силно изнежени, просто ще измръзнат, ако ги засадим през есента в градината. Дори да не загинат, през бъдещата вегетация те ще са слаби.
На едно място димитровчетата могат да растат добре много години, но е за препоръчване то да се сменя по-често.

Грижите

за тези цветя са елементарни. В началото, докато кореновата система нараства интензивно и се образуват подземните разклонения, от които ще се оформи храстът, е полезно почвата около тях да се разрохква. След това обаче прекратяваме тази дейност, за да не повреждаме младите издънки.

Хризантемите растат много бързо

За кратко време от малкото новозасадено цвете ще израсне мощен храст, който ще цъфне обилно и през есента ще приключи вегетацията си. Затова подхранванията им се отразяват отлично. Първо се внася азотен тор още през пролетта, щом започне нарастването. След 10-15 дни е добре да се даде оборски тор. Когато започнат да се оформят цветните пъпки, се подхранва с фосфорно-калиеви торове.

По отношение на поливането

проблеми няма. Тъй като издържат дълго време без вода, дори да нямаме възможност да поливаме редовно, димитровчетата няма да страдат и няма да се наруши развитието им.
Ако на новозасадените корейски хризантеми се появят цветни пъпки преди нормалното време за цъфтеж, те се премахват. Новите сортове, които се продават в саксии, изискват редовно прищипване на върховете на клонките, за да се оформи храстът. Прищипването се преустановява около 30 дни преди очакваното начало на цъфтежа.

Цветарски експерименти

След прецъфтяването, когато студовете попарят надземната част на хризантемите, идва време да я изрежем. Може да оставим по-високи части от стъблата, които да премахнем през пролетта, или да изрежем всичко до почвата. Ако храстът е по-възрастен от 3 години, през пролетта е добре да го разделим. Това е и най-простият и лесен начина за размножение. Ако желаем да имаме повече храсти от някое младо растение или сме харесали димитровчетата на съседите, може да вкореним резници. Това става през пролетта, когато температурите прехвърлят 20 градуса.
Растенията трябва да са достигнали 15-20 см височина. Отрязват се меки клончета с дължина 8-10 см, на които се премахват долните листа. Вкореняването във влажен субстрат (пясък) става за около 2 седмици. След това смело можем да настаним новите си придобивки на подходящо място в градината.
Тъй като повечето димитровчета са с хибриден произход, ако завържат семена, можем да си позволим удоволствието да ги засеем и да се радваме на неочаквани багри и форми на цвета. Засяването става през пролетта, като семената не се засипват с почва, защото им е нужна светлина за поникването. То става обикновено след около седмица. Новите растения може да цъфнат още през същата есен, но най-вероятно това ще стане на втората година.
Повечето димитровчета са много устойчиви на болести и вредители, но ако се случи да бъдат нападнати, трябва да се консултираме със специалистите и да вземем нужните мерки.