Детето краде

Няма дете, което поне веднъж да не е задоволявало някое свое желание, присвоявайки семейни пари или вещи. Изправени лице в лице с кражбата, родителите се чувстват зашеметени. Едни затварят очи, надявайки се лошият навик да отмине от само себе си. Други прилагат заплахи и наказания. Как да постъпите, за да разрешите проблема, без да правите драми?
Първите кражби обикновено са свързани с парите, които оставяме вкъщи, или лакомствата, запазени за гости. На 7 години детето чудесно знае кои неща са негови и кои - не. То вече разбира, че да вземеш нещо чуждо е равносилно на кражба. Но едва след 8 - 10-годишна възраст може да осъзнае моралната страна на въпроса и понятия като добро и лошо. Дори и тогава обаче то не е в състояние да предвиди последиците от действията си, нито разочарованието на близките.

Защо постъпва така?

Според психолозите една от причините за домашните кражби е желанието на детето да порасне по-бързо. Взимайки семейни пари без позволение, то иска да докаже, че вече не е бебе и разполага с благата вкъщи наравно с всички останали. Кражбата, може да бъде и начин да се провокират родителите или да се впечатлят връстниците.

Какво се прави?

Когато случаят е единичен и „престъплението" е извършено под въздействието на инцидентен подтик, то не трябва да се приема трагично. Обикновено проблемът се решава с изнасяне на морална проповед за смисъла на собствеността, за доверието и уважението към околните. Задайте му въпроса как би се почувствало самото то, ако откраднат ролерите му или нещо много лично? Може да добавите, разбира се, че кражбата се забранява от закона.
Когато обаче провинението се повтаря, детето има нужда от помощ. Основната ви задача е да разберете защо го прави. Дали не краде, понеже е жертва на рекет от страна на по-големи малчугани? Или пък става въпрос за изпитание, което трябва да премине, за да влезе в някоя банда? Може и да се опитва да се хареса на приятелите си, купувайки им подаръци. Или има нужда от повече джобни пари? В последния случай предложете сделка: вие ще увеличите дневната сума, но то трябва да обещае, че няма да краде. Детето ще се справи по-лесно, ако осъзнае мъката, която причинява - на вас и на околните. Непременно му обяснете, че щом е откраднало, налага се да поправи грешката си, като върне парите и се извини.

Избягвайте:

Заплахите със затвор. Това е глупаво. По-добре му кажете истината: докато достигне пълнолетие, вие като родители сте отговорни пред закона за постъпките му.
Да го наричате „крадец". Не използвайте сентенции от рода: „Който днес краде, утре ще убива." Така можете да постигнете точно обратното и да тласнете детето по лошия път.
Прекалената небрежност или строгост. В първия случай, ако не реагирате, как то ще разбере, че трябва да спре с кражбите? Във втория рискувате детето да плати прекалено скъпо за спонтанно прегрешение, чиито истински смисъл и последиць дори не осъзнава.