ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна, със специфичен аромат на орехи. Напада се по-малко от насекоми и почти не червясва като останалите видове манатарки. Употребява се за всякакъв вид преработка. Високо ценена гъба е от специалистите кулинари.
Расте във всички планини у нас, във всякакви гори, но предпочита широколистните и винаги по единично - никога в находища. Появява се в средата на пролетта, расте през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с диаметър от 5 до 15-20 см, полукълбовидна, с подвит ръб. Напълно развита става разперена. Тя е гладка и суха, а при застарелите екземпляри и напукана. Цветът на кожицата е тъмнокафяв, шоколадово-кафяв, с бронзов оттенък (откъдето и името й).
Плодовото месо е бяло, под кожицата на шапката е леко пепелявокафеникаво, много здраво, дебело, при натиск или разрязване пожълтява.
Тръбичките са дълги около 1,5 см, разположени близо до пънчето. Първоначално са бели, а след това жълти. При застарялата гъба стават жълто-кафявозеленикави.
Спорите са жълти, а споровият прашец е жълтеникавокафяво-зелен.
Пънчето на младата гъба е сиво-жълто, а при застарялата - тъмнокафяво, в горната си част с мрежест рисунък, високо 8-10 см, дебело 3-6 см и плътно. В младата възраст на гъбата е кръгло, а при развитата гъба в основата е надебелено.
Манатарка