НЕЯДЛИВА ГЪБА, поради горчивия си вкус. Някои автори я сочат и като слабо отровна, а други смятат, че след изваряване във вряща вода и изхвърляне на водата, гъбата е годна за храна. Поради сходството й с отровната дяволска гъба и със съмнителната огнена манатарка гъбата не бива да се събира и консумира!
Расте само в широколистните гори, особено под букове. Много рядко може да се намери в много стари иглолистни гори. Появява се през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е добре оформена, с диаметър от 8-12 см, остава дълго време сферична, а при застарялата гъба е по-изпъкнала, когато гъбата добива типичния си вид. Ръбът е подвит навътре, доста дебел, добре оформен. Цветът на кожицата е жълто-кафяв до кафяв.
Плодовото месо е здраво, дебело, белезникаво до светложълто, а при разчупване над тръбичките става зелено-синьо. Ароматът е обикновен, а вкусът отначало е леко въз-кисел, после става сладникав и след престояване на гъбата вече горчи.
Тръбичките са светложълти, а по-късно зеленикаво-жълти. Наранени, бързо променят цвета си в синкавозелен. Трудно се отделят от плодовото месо на шапката.
Спорите са жълти, а споровият прашец е тъмножълтокафеникав.
Пънчето е високо 7-8 см и дебело 2-5 см, бухалковидно. В горната си половина под шапката е жълто, в долната част - червено, а при застарелите екзепляри е по-тъмно червено до карминено. При пълното застаряване на гъбата изглежда общо белезникавосиво, като загубва по-ярките си тонове. Плодовото му месо е здраво, но нежно и тъмнокафяво. Цялото пънче изглежда като покрито с мрежа.
Манатарка