Отглеждането на червените калифорнийски червеи не е трудно, но има много особености. За целта се оформя леха с легла от 2 кв.м, като дължината на всяко ще бъде в зависимост от това колко червеи ще отглеждате. Ширината е 1 кв.м. На разстояние 50 см се забиват наполовина в почвата колчета с дължина 60 см. По ръба им се поставя опасваща се тел, а върху нея се опъва водопропусклив найлон с плътни плетени или надупчени нишки. В лехата се поставя 1 м от него и по 35 см от двете й страни, а останалата част се прехвърля над опасващия тел. Така от найлона се оформя корито, което е леглото на червените калофорнийски червеи. В него се поставя органична материя – отпадъци от кухнята, оборски тор, които ще се преработват. Оборският тор задължително трябва да е престоял поне 2-4 месеца.
Леглото се покрива с 5 см от органичното вещество. Поставят се и червеите и се покриват с 15 см от него. След 15-20 дни във всяко легло се поставя отново 20-30 кг органично вещество. Това се повтаря през същият период.
Най-добрата температура за развитието на червеите е 20-25 градуса. Стане ли топло над 33 градуса, те умират. През зимният период дебелината на органичния слой трябва да е 40-50 см. Друг начин е покриването на леглата с найлон. Необходима е влажност 65-70%. Затова леглата се поливат на всеки 3 дни. Пълзящите червеи умират от директната слънчева светлина. За развитието си червеите изискват неутрална почвена реакция.
Три месеца след зареждането на леглата броят на червеите се увеличава два пъти и им става тясно. Затова леглата се разделят на две, като се покриват с 5 см от органичното вещество. След 2 дни червеите преминават в прясната храна. С помощта на вила се взема 1 кв.м от леглото с посочените 5 см тор и се пренася на ново подготвено легло от 2 кв.м. Разстелете останалите червеи равномерно в старото легло и ги покрийте с 50 см органично вещество. Биоторът се изважда след 9-12 месеца, тогава се зареждат наново леглата.
Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено. Расте като много стъблен храст, но може да се превърне и в средно голямо дърво. Издържа на засушаване,...
Каква точно да е резитбата, зависи от много условия - климатични, почвени, агротехнически, от самата биология на растението. В районите, където има опасност от измръзване на пъпките през зимата, трябв...
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...
Оцетът е един от хранителните продукти, използван от човека още през древността наравно с хляба, виното, пивото и млечните продукти. Названието му произхожда от фреските думи “вин” и “агрия”, което оз...