Цветето, което идва от Южна Европа и краси почти всички български градини, е шибоят. Това тревисто или полухрастовидно растение обикновено е двугодишно, с удължени или ланцетни листа и гроздовидни съцветия. Те може да са различно обагрени – пурпурночервени, жълти, кафяви или със смесени цветове, които ухаят приятно.
Стъблото достига до 80 см височина, изправено и разклонено. Цветовете са обикновени или кичести. Цъфтят напролет и през лятото.
Шибоят се размножава предимно със семена, които се засяват през март, когато искате да цъфти по-рано, или през април. Поникналите растения в сандъчета се пикират в саксийки, които по-късно се засаждат на постоянно място. Ако почвата в градината е подготвена много добре и е богато наторена, семената може да се засеят направо. Понеже семенцата са дребни, когато поникнат, се прореждат на разстояние 25-30 см.
Ароматното цвете може да се отглежда и в оранжерии и парници, за да цъфти в края на зимата.
Ако си засеете целина в началото на февруари в топъл парник, ще имате готов зеленчук през лятото – юли-август. Трябва да знаете, че семената никнат много бавно. За да се ускори поникването, може да ги...
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 недоразвити листа се нарича кършене. То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но понякога неправилно, защото лозите се кършат ...
Фаленопсисисите са растения без ясно изразен период на покой в своето развитие. Те може едновременно да изкарват нов лист и цветонос. Правилото при тях е, че колкото повече листна маса направят толков...
Понякога рано през пролетта, след развитието на лозите, а в други години по-късно през юли-август се наблюдава жълтеене на листата. През първата година от засаждането то се проявява слабо и в по-късно...