Това е едно от най-капризните декоративни растения. Стромантето представлява род, отнасящ се към семейство Марантови. От него са известни няколко вида с причудливо оригинален рисунък на листата. Всички те произхождат от тропическите гори на Централна и Южна Америка. У нас засега са внесени видовете Stromanthe аmbilis, който много прилича на марантата. Листата са леко удължени елипси зелени, изпъстрени със сиво-зелени ивици от двете страни на централната жилка. Stromanthe sanguimea е с много по-плътни листа, силно удължени и със заострен връх. Достигат 40 см дължина. Те са лъскави, наситенозелени с изразена бяла централна жилка. От долната страна листата са червени или със зелени ивици. Този вид много прилича на калатеа, с която често бива объркван. Растенията достигат до 1,5 м височина. Сортът Мултиколор е с листа, изпъстрени в зелено, бяло и розово.
Има и други видове, които не са много разпространени. Един от тях е S.portanea, чиито листа са релефни, тъмно зелени с бели жилки и червена долна повърхност. Растенията достигат до 2 м височина.
Взискателно към влага и светлина
Основният каприз на стромантето е изискването им влажността на въздуха да е висока и то през цялата година, тъй като те не прекарват период на покой. Ежедневно трябва да оросявате листата му и периодично да ги избърсвате с влажна кърпа. Подложката на саксията трябва да е голяма и винаги да е пълна с вода за изпаряване. За да не са корените в пряк допир с водата, саксията стъпва на подредени в подложката камъчета.
Освен влажността, температурата в помещението не трябва да е под 18°С. Не трябва да допускате да се стига да резки температурни промени, нито пък да подлагате растенията на студени въздушни течения. Мястото, на което сте поставили саксията, винаги трябва да е добре осветено, но слънчевите лъчи не трябва да попадат пряко. В противен случай стромантето страда за кратко време и докато разберете причината загива.
Загрибването се извършва късно през есента, обикновено след листопада с цел да се предпазят от измръзване лозите през зимата. При прилагане на системата Гюйо преди загрибването се извършва есенна рези...
Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Caprifoliac...
Нарцисите могат да се размножават и със семена, които се образуват след кръстосано опрашване. Плодът на нарциса е продълговат или овален трикрилен и тригнезден. Той е едър и месест в триделна кутийка....
Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скр...