Градина » Капризите на стромантето

 Капризите на стромантето

Това е едно от най-капризните декоративни растения. Стромантето представлява род, отнасящ се към семейство Марантови. От него са известни няколко вида с причудливо оригинален рисунък на листата. Всички те произхождат от тропическите гори на Централна и Южна Америка. У нас засега са внесени видовете Stromanthe аmbilis, който много прилича на марантата. Листата са леко удължени елипси зелени, изпъстрени със сиво-зелени ивици от двете страни на централната жилка. Stromanthe sanguimea е с много по-плътни листа, силно удължени и със заострен връх. Достигат 40 см дължина. Те са лъскави, наситенозелени с изразена бяла централна жилка. От долната страна листата са червени или със зелени ивици. Този вид много прилича на калатеа, с която често бива объркван. Растенията достигат до 1,5 м височина. Сортът Мултиколор е с листа, изпъстрени в зелено, бяло и розово.
Има и други видове, които не са много разпространени. Един от тях е S.portanea, чиито листа са релефни, тъмно зелени с бели жилки и червена долна повърхност. Растенията достигат до 2 м височина.

Взискателно към влага и светлина

Основният каприз на стромантето е изискването им влажността на въздуха да е висока и то през цялата година, тъй като те не прекарват период на покой. Ежедневно трябва да оросявате листата му и периодично да ги избърсвате с влажна кърпа. Подложката на саксията трябва да е голяма и винаги да е пълна с вода за изпаряване. За да не са корените в пряк допир с водата, саксията стъпва на подредени в подложката камъчета.
Освен влажността, температурата в помещението не трябва да е под 18°С. Не трябва да допускате да се стига да резки температурни промени, нито пък да подлагате растенията на студени въздушни течения. Мястото, на което сте поставили саксията, винаги трябва да е добре осветено, но слънчевите лъчи не трябва да попадат пряко. В противен случай стромантето страда за кратко време и докато разберете причината загива.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Зелето мрази горещината

Зелевите никак не обичат горещината и сушата. И е обяснимо, тези култури са студоустойчиви. Оптимални на растежа и развитието им са температури между 16 и 18 градуса. Особено късното главесто зеле и к...

Домати вместо препарати

Ако не желаете да използвате отровните препарати за борба с някои неприятели на растенията, може да ги замести и зелената маса на доматите. С нея може да унищожите зелевите бълхи, гъсениците на зелева...

Преборете се с варовата хлороза в лозето

Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...

Още не е късно за синята метличина

Повече от 500 вида метличина виреят в Европа, Азия, Северна Африка и Америка. Те са едногодишни, двугодишни или многогодишни растения. Въпреки че сме свикнали метличината да е синя, в природата и в ку...

Начало