Време е за краставиците
^{От средата на април започват сеитбите на открито}

Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20 градуса. Затова сеитбата може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно се е покачила до 13-14 градуса и не се очакват слани. Най-често такива условия, за районите на Северна България възникват след 20-ти април, а за Южна България с около седмица по-рано.
Краставиците имат високи изисквания и към почвата. За предпочитане са дълбоките, рохкави, топли, влагоемни и богати на органични вещества почви. Добри предшественици са добре торените култури, които оставят почвата рохкава и богата. Такива са картофите, фасулът, грахът, зелето, доматите и др. Не трябва да се отглеждат след култури от семейство Тиквови.
Избраната парцелка се подготвя през есента – изорава се дълбоко и се подхранва с оборски тор. Преди сеитбата почвата леко се прекопава, за да се натрошат едрите буци, оформят се лехите и поливните вади и се внасят по 2 кг суперфосфат и 1 кг калиев тор на 100 кв.м. площ.
За дългоплодните и средноплодни сортове площта се оформя на ниски лехи с ширина 1-1,2 м. В средата през 60 см се разпределят по един ред гнезда. Във всяко от тях се насипва по 1-2 лопати угнил оборски тор. Половината от това количество се смесва с почвата, а останалата се използва за покриване на засятото вече гнездо. В него се поставят по 5-6 семена, през 4-5 см, на дълбочина 3-4 см.
След поникването, когато се образува първият същински лист се прави първото прореждане, съчетано с разрохкване и загърляне на растенията с влажна почва. След около 15-20 дни, когато се образуват 2-3 листа, се прави окончателно прореждане, с което се оставят по 2 растения в гнездо. При средноплодните сортове краставици, добри резултати се получават при схема на засаждане 90 Х 20-30 см, а след прореждането се оставя по едно растение в гнездо.
Дребноплодните сортове краставици най-често се отглеждат на телени конструкции. За тази цел семената се засяват в редове през 90-100 см и 6-7 см в реда. Сее се във влажна почва, на дълбочина не повече от 4 см. След поникването се прави прореждане по същия начин, като растенията се оставят на окончателни разстояния през 25-30 см едно от друго в реда. Наскоро след поникването се оформя телената конструкция. В редовете се забиват колове през 2-3 м, с височина до 2-2,5 м. За тях се прихващат 3 реда тел, като първият е на 10-15 см от почвената повърхност, а следващите през около 70-80 см. Над всяко растение се опъва сезал – от първия тел се прехвърля през втория и се връзва за третия. С израстването на растенията, всяко от тях се увива около сезала и по този начин пространството в междуредията остава свободно.