В редица държави ябълковото вино е много популярно и е известно с наименованието сайдер и апфелвайн. За приготовянето му се използват узрели, сочни и ароматни плодове. Неузрелите от по-късните сортове, ако са здрави, се оставят да лагеруват няколко дни. От дребните ябълки се получават по-качествени вина, понеже ароматните вещества са концентрирани в кората им.
Ябълките се смачкват най-често с гроздомелачка, чиито валяци са разширени. По-сигурно е след измиването и почистването им да се нарежат на дребни парченца. Пресуването на смачканите или нарязани плодове е задължително, за да се получи и по-добър рандеман - 50-60 %. Погрешно се счита, че от недобре смлените плодове може да се получи вино. За да не потъмнява сокът и да не се разрушава витамин С, се прибавя 6%-ва серниста киселина в доза по 2 г на литър сок или каша.
Захарността на ябълките е най-често около 8-10% и не е достатъчна за получаване на стабилно вино с алкохол около 11 %. Затова се добавят по 100 г обикновена захар за всеки литър или килограм каша. За предпочитане е захарта да се прибави на два пъти по равно, предварително разтворена в малко сок. Първата порция се внася преди започване на алкохолната ферментация, а втората по време на бурното кипене. Добавя се по 3 г хлебна мая за всеки литър и тогава ще е сигурна нормалната ферментация. Маята се размива предварително в малко вода.
Ферментацията обикновено протича при температура 20-25°С за около 10 дни. Щом завърши, готовото вино се оставя да се самоизбистри и след това се освобождава от образуваната утайка. Съхранява се в съдове при по-ниска температура - около 10-12°С.
Ябълковото вино не старее, пие се младо и така се чувства приятна резливост, която може да се увеличи чрез силно охлаждане. Тогава еликсирът се нарича "ябълков резняк".
Сайдерът е приятна напитка с подчертан билков аромат и вкус. Има полезно действие върху организма, защото съдържа витамините В1, В2, РР, Е и С. А те не се разрушават през време на алкохолната ферментация.
Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но и в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхн...
Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 7...
Родът Бровалия (Browallia) включва 6 вида едногодишни растения, които произхождат от Централна и Южна Америка. За отглеждане на открито са подходящи два от тях. И двата вида са много подходящи за офор...
Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която с...