Хлорозата в лозето не е безобидна

Причина за това заболяване не са бактерии, гъбички или вируси, а недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но да не е в усвоима форма. Това най-често се случва във варовитите почви. Там калциевият карбонат свързва желязото в съединения, които не се разтварят във вода и не могат да проникнат чрез корените в растението. А желязото играе важна роля в образуването на хлорофила, на който растенията дължат зеления си цвят. Затова болестта се изразява предимно в това, че листата са бледожълти, понякога и съвсем бледи. Тези прояви са най-видими през пролетта. По късно при по-слабо изразен недостиг на желязо листата придобиват нормален цвят. Резултатът от тази незаразна болест е по-слабата реколта и краткия живот на лозите.
Борбата с хлорозата е преди всичко предпазна. Трябва да се избягва засаждането на лози на силно варовити почви. Ако все пак решите на варовит терен да засаждате, при подготовката на почвата долният пласт не бива да се изнася на повърхността, т. е. да не риголвате, защото в такива случаи варовикът става по-опасен. За почви с повишено съдържание на варовик избирайте за засаждане лозички, присадени на подложката Шасла х Берландиери 41 Б. Тя е относително устойчива на активния варовик, но имайте предвид, че не решава напълно проблема с хлорозата. За предотвратяване на хлорозата се използва неорганичен тор, съдържащ желязо в усвоима форма.