Засейте граха преди да падне снегът

Предвидливите стопани, особено от по-топлите южни райони на страната, засяват грах през ноември. Вкусните зелени зърна ще станат готови още през май. По хранителност грахът е на едно от първите места между останалите зеленчуци. Съдържа големи количества белтъчини, захари, витамини, минерални соли, а по калорична стойност превъзхожда всички зеленчуци с изключение на картофите. Характерно за граховите зърна е и това, че хранителните качества се запазват в голяма степен и когато се консервират. Това се отнася особено при замразяването им. Най-ценни са обаче рано напролет, когато зеленчуците са все още оскъдни. Растението има свойството да обогатява почвата с азот.
Предполага се, че грахът произхожда от Средна Азия. Той е една от най-старите зеленчукови култури. В много европейски страни грахът, предимно за зрели семена, в години на слаба реколта е бил предпочитан заедно с картофите и лещата. Днес грахът е една от най-разпространените и с голямо стопанско значение зеленчукова култура в почти всички страни на Европа, Азия и Америка, особено в районите с прохладен и влажен климат. У нас такива условия има най-вече в по-високите планински райони.
Студоустойчивото и влаголюбиво растение може да използва рано напролет влагата от есенно зимните валежи, преди още да е започнало характерното за страната ни пролетно засушаване. Най-добри, сигурни и качествени добиви се получават и при възможно най-ранна пролетна сеитба от сортовете с къс вегетационен период. Растенията се развиват и дават голяма част от продукцията си при умерена температура и висока влажност на въздуха и почвата. Сортовете с гладки семена са по-студоустойчиви от сортовете с набръчкани семена.
Изискванията на граха към влагата са големи, но той не понася излишно овлажняване и застояване на водата на повърхността. Светлината е много необходима. При засенчване стъблата силно се издължават, закъснява и намалява плододаването.

Изберете открити и слънчеви места

Засявайте грах на открити и слънчеви места. За ранно производство почвата да е по-лека. Растението не понася и силно вкисляване на почвата. Вредно е да се отглежда грахът на едно и също място няколко последователни години, тогава намалява добивът. Грахът заема площта сравнително малко време, затова е добре да се внасят бързо действащи торове. Не понася пресен оборски тор.
Преди дълбоката обработка на почвата се внасят суперфосфат и калиев тор, а непосредствено преди сеитбата - азотен тор. Грахът се отглежда на кавали или ленти. На кавали се засява, когато площта е по-малка. Семената се засяват по няколко (3-4) в гнезда в основата на кавала откъм южната страна. Така младите растения се предпазват от студените северни и северозападни ветрове. В градините се използва най-често двуредовата лента за сеитба по схема 60+20/5-6 см на равна повърхност.

Разстоянията

Ниските сортове се засяват на 50 см между редовете и 30 см между гнездата в тях. Високите - на 60-70 см между редовете и 50 см в тях. Семената от предзимните посеви се пускат на 5-7 дълбочина, а на пролетните - на 3-5 см. За 100 кв. м са необходими около 1-1,2 кг семена.