Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно са наредени почти овалните, фино назъбени по периферията листа. Те са месести и сочни, дълги 6-8 см. Поради изобилното восъчно покритие изглеждат сивозелени. Цветовете са дребни, събрани в плътно и изпъкнало сенниковидно съцветие, което достига 10-15 см в диаметър. Баграта им може да е кремава, розова, дори червена. Появяват се през август-септември и цъфтят до първите мразове. През зимата стъблата и листата загиват, но корените остават невредими.
Разпространени са няколко сорта
Brilliant e с тъмнорозови цветове, а Carmen - с розовочервени. Meteor e с карминеночервени цветове, а Rubiy Glow - с яркочервени. С най-високи стъбла е сорт Autumn Joy, който достига 60-65 см. Цветовете му отначало са розови, а към есента придобиват ръждиво-кафява багра. И листата се оцветяват през есента в лилаво-кафяво.
Големият седум - S. maximum, който произхожда от Южна Европа, е представен от сорта Atropurpureum. Цъфти с розови цветове, през септември – октомври. Листата му са с лилаво-червен оттенък. На височина растенията достигат 60 см.
Бързо се размножава чрез резници
Дебелата Мара се развива добре на всякакъв вид почви. Предпочита по-леките, песъчливи и добре дренирани. Мястото трябва да е със слънчево изложение.
Когато са необходими големи количества, този седум се размножава със семена. Любителите го размножават и вегетативно. Допиращите се до почвата стъбла образуват коренчета и при удобен случай може да се отделят като нови растения. Резниците се вкореняват много лесно за няколко дни. На открито се засаждат в лехи или на бордюри, на разстояния 40 х 40 см. Освен на открито, дебелата Мара може да се отглежда и в саксии. Съставя се лека почвена смес. Когато през зимата температурата в помещенията е положителна, растенията запазват листата си свежи през цялото време.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Зрялата дървесина на касиса се реже от края на листопада, т.е. от ноември, до средата на март. Целта през първите години след засаждането е да се оформят храсти, които да започнат по-рано да плододава...
Папаята (Carica papaya) представлява тревисто вечнозелено растение, достигащо височина при естествени условия около 1,5-6 м, в контейнер обаче е доста по-ниско. Стволът е единичен, не се вдървесинява,...
Този интересен вид произхожда от семейство Droseraceae, а името на растението идва от гръцката дума drosera - роса, поради блестящите капки по листата, които приличат на утринна роса. Дросерата е хр...