Най-благоприятния срок за сеитба на домати за ранно полско производство е втората десетдневка на февруари. За Южна България се практикува изтегляне с около 7 до 10 дни по-рано. За тази цел се използват полутопли парници, с дебелина на биотопливото около 30 см. Насипаната отгоре парникова почва се овлажнява, подравнява и маркира на разстояния 4-5 см. Семената се поставят внимателно на разстояния 1 см едно от друго и се покриват с 1,5-2 см парникова почва. След това внимателно се подравнява и се притъпква леко с дъска. Парникът се затваря и покрива с рогозка. За площ от 1 кв.м са необходими средно 2,5-3 г семена. Полученият от тях разсад е достатъчен за разсаждане на 100 кв.м. Сеитбата може да се извърши и разпръснато, върху добре изравнена и овлажнена почва.
Когато ще се произвежда по-малко разсад и стопанинът не разполага с оранжерия или парник, семената може да се засеят в дървени или пластмасови сандъчета или други подобни съдове, с дълбочина около 10 см. Те се пълнят със смес от добре разложен оборски тор и парникова почва в съотношение 2:1. Сеитбата също може да бъде разпръсната или на редове при същите разстояния. Те се поставят в отопляемо помещение при същите температурни условия както в парника. За да се осигури дружно поникване, може да се покрият с полиетиленово фолио, като се внимава под него да не се повиши много температурата. След поява на първите кълнове, то се маха и съдовете вече може да се поставят на слънчево място.
За да поникнат семената, температурата през първите 5-6 дни трябва да бъде в рамките на 22-25°С, независимо къде се отглежда разсадът. След появата на първите кълнове, тя трябва да бъде с няколко градуса по-ниска - до към 15-16°С през деня и 10-12°С през нощта. Този режим се поддържа до масово поникване. След това, през целия период на отглеждане на разсада не се допуска превишаване на над 22-25°С през деня и 12-14°С през нощта и преовлажняване на почвената и въздушна влажност. Поливането е само при нужда, със затоплена вода. Ако се появи почвена кора, внимателно се разрохква повърхността, за да не се увредят коренчетата.
Когато растенията развият втори същински лист и вече има зачатъци на втора двойка листа (кръстосване), може да се пристъпи към пикиране.
Всички овощни растения се нуждаят от резитба, но при прасковата тя има решаващо значение за плододаването и дълголетието. Това се дължи на някои нейни специфични особености, които съществено се отлича...
За да се предизвика втори цъфтеж при розите, е необходимо да се направи лятна резитба. По принцип при тези храстовидни растения чрез резитбата се насочва растежът, формира се храстът, определя се броя...
Стара градинарска практика е създаването на кулисни посеви в градините. Това са ивици от високо растящи видове, които правят завет на зеленчуците и ги предпазват от по-силни пориви на вятъра. Напослед...
Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древни...
Дълги тиквички на терасата