Това е болест, която дължи името си на това, че младите растения полягат и изглеждат като посечени. То си е и така – там, където те се поддават над почвата, ясно се вижда, че са загнили. Поради високата влажност полегналите растения отначало изглеждат като здрави, но нищо не може да ги върне към живот.
Болестта се причинява от гъбички (Sclerotinia, Phoma, Fusarium), които се развиват по почвената повърхност. Техният мицел безпрепятствено прониква в младите стъбълца, които не са защитени от по-дебела кора. На мястото на проникването в началото се появява бледокафяво воднисто петно, което се разраства и обхваща цялото стъбло. В разсадната леха се образуват петна от посечени растения, петната се разрастват и всичкият разсад може да загине. Развитието на болестта се благоприятства от високата температура и от преовлажняването на почвата.
Борбата с тази болест е превантивна, т. е. трябва да се вземат предварително мерки. По-важното е посевите да не са гъсти. Затова е добре семената да се засяват поотделно във всяко гнездо на пластмасови терини, а в лехите или в сандъчета – на редове. Задължително трябва да се спазва благоприятния за разсада светлинен, топлинен и поливен режим. Проветряването спомага да просъхне бързо повърхностният почвен слой, в който се развиват гъбичките. Ако се допусне появата на сечене, растенията от отделните петна се изскубват, заедно с част от здравите наоколо, а мястото се полива с 3% синкамъчен разтвор.
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
Това е стар ябълков сорт от неизвестен произход. Отглежда се в Южна България. Дървото е бързорастящо и достига над среден размер.Има добра пробудимост на пъпките. Цъфти рано, опрашва се от Джонатан, З...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
В основните лозарски райони цъфтежът на лозите започва в края на май-началото на юни. По-високата температура в началото на вегетацията може да го ускори. В места с по-хладен климат цъфтежът настъпва ...