Бяло гниене в чесъна

Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и долните листа започват да жълтеят, вехнат, загниват и изсъхват. При изскубване растенията се късат и чесновите глави остават в почвата. По главите се вижда гниене, което започва отвън и обхваща вътрешността. Загнилата част е покрита с бял памукообразен налеп. Постепенно тъканите потъмняват и се покриват с дребни черни склероции. При съхранение луковиците на чесъна стават леки и чупливи.
Причинител на заболяването е гъбата Sclerotinia cepivorum. Тя зимува като мицел и склероции в заразените луковици и в почвата, като склероциите са с жизненост до 10 години. Разпространява се чрез растителни остатъци. Проявлението на болестта е при хладни условия и ниска почвена влага. Заболяването се контролира чрез:
- унищожаване на растителните остатъци и 10-годишно сеитбообращение;
- при засаждане скилидките да са здрави и третирани с разтвор от препарата топсин М70ВП – 0,1 %, киснене за 2 часа и просушаване;
- пръскане през вегетацията с един от препаратите дитан М-45 и топсин М70ВП – 20 г за 10 литра вода;
- при прибиране – просушаване 2 седмици, но не на преки слънчеви лъчи. Стъблата се отрязват на 2,5-5 см от шийката. Отстраняване на загнилите луковици. Съхраняване в сухи, проветриви помещения при ниска температура от 0 до 2ºС.