 
            През май се засажда средно ранният пипер. Той заема обикновено и най-голяма част от дворните зеленчукови градини, особено в селските дворове. Може би поради ограничената площ се допуска една съществена грешка – гъстото разсаждане. С цел да се поберат повече растения мнозина сгъстяват междуредията до 35-40 см, а в реда засаждат през 10-15 см по две растения на едно място. Повечето растения на единица площ (метър, ар, декар), не осигуряват повече продукция, така както и ако са по-малко. Нормалното междуредово разстояние за пипера е 60 см, но в двора е допустимо да се сведе и до 50. Растенията се засаждат по едно през 15 см. Ако държите да са по две, тогава разстоянието между растенията в реда трябва да е 25 сантиметра. Така ще се осигури нормална жизнена площ за всяко растение. Иначе се потискат, а това се отразява на добива.
Другата честа и много съществена грешка е свързана с поливането. Новозасаденият пипер нормално през обедните часове показва признаци на завяхване. Това плаши неопитните градинари и те веднага се захващат да поливат. Но бедата не е в недостига на влага в почвата – има достатъчно, щом растенията са полети при засаждането и това личи, разровите ли малко почвата. Причина за завяхването е нарушената коренова система, която не успява да засмуква достатъчно. При честите поливки, при това с вода, която обикновено е по-студена отколкото почвата, възстановяването й се забавя. Затова изчакайте я да се възстанови. Първата поливка се налага обикновено 10-12 дни след разсаждането. Преди нея е първото окопаване.
 
              Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...
 
              Още през първите дни на януари може да бъде засято ранното зеле. Така някои градинари ускоряват производството. Има обaче едно важно условие за този начин. Трябва да се използва ранен сорт, който след...
 
              Нарцисът може да престои на едно и също място без да се изваждат луковиците му поне пет години, без това да се отрази отрицателно на развитието и цъфтежа му. Така че ако сте създали лехи или групи от ...
 
              Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...