Маслодайната роза е нашата гордост. Българският аромат на гюл все още е ненадминат. В миналото розовото масло неслучайно е наричано течното злато на България. За получаването му е необходимо розата да се отглежда в определени природни, почвени и климатични микрорайони като Розовата долина, които у нас съществуват, както в никоя друга страна в света. В миналото България е била единствен доставчик на розово масло на световните пазари. От него се получават първокласните парфюми и други козметични продукти.
В градината е добре поне един храст маслодайна роза да ухае с неповторимия си аромат. Тя е многогодишно храстовидно растение и може да живее и до 50 години. Кореновата й система достига 4-5 м дълбочина. Надземната част е силно разклонена, израства до 2 м на височина. Цветовете са едри, розови, със силен и приятен аромат и цъфтят последователно от май и началото на юни.
Маслодайната роза е много взискателна към светлината и почвата. Най-благоприятни климатични условия за развитието й са местата, защитени от студените ветрове. Честите валежи и прохладното време през масовия цъфтеж (май-юни) увеличават и запазват етеричното масло. Липсата на роса намалява добива. Най-подходящи са дълбоките, леки, силно аерирани и богати на хумус и хранителни вещества почви. Да се избягват почвите с близко ниво на подпочвените води.
Ноември е най-подходящ за засаждане
Маслодайната роза се размножава само по вегетативен път. В миналото по стар български начин се използвали изкоренени розови храсти или части от тях. Най-подходящото време за засаждане е през ноември. Храстите на новите растения се оформят, като първоначално основните клони се подрязват на 3-4 пъпки, а от развитите от тях леторасти се оставят по два летораста.
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Ако клонките на дръвчетата във вашата градина почервеняват, а след това изсъхват, те най-вероятно са нападнати от гъбична болест, която се нарича цитоспороза. Най-често такива повреди се наблюдават пр...
У нас оранжерийната белокрилка е отдавна позната, но години наред тя се е проявявала като обикновен неприятел. По-късно обаче, когато бяха създадени оранжерийните комплекси, белокрилката намери много ...
Патладжанът се отнася към групата на топлолюбивите зеленчукови култури. По своите изисквания към условията на отглеждане – топлина, светлина, влага, почва, предшественици и др., той не се отличава същ...
Предизвикайте дамското сърце да разцъфти през зимата