Подгответе мястото за новото лозе

Лозе може да се сади през есента или през пролетта. Препоръчва се обаче пролетното засаждане през втората половина на март и началото на април. Есента е подходящото време да се подготви и да се обработи мястото.
За да стане дълбока кореновата система на лозата, тя трябва да се засади на дълбоко риголвана почва (50-70 см). Главините ще се развиват равномерно във всички участъци, ако предварително мястото се нивелира, дренира и се направи предпосадъчно запасяващо торене с органични, органо-минерални или минерални торове (фосфор и калий). След това се риголва - обикновено от август до октомври, на дълбочина 50-70 см. Риголването трябва да приключи най-малко 2 месеца преди засаждането. Така почвата ще се слегне и ше поеме максимално количество влага от зимните валежи. При малки площи е възможно да се обръща и ръчно.

Точното място

При недостиг на светлина лозите имат сравнително тънки леторасти с удължени бледозелени междувъзлия, с пъпки без зачатъчни съцветия. На добре огрявани места и с повече слънчеви дни през годината гроздето натрупва повече захари и е по-богато на ароматни и багрилни вещества. В нашата страна светлината е достатъчна за развитието на лози, но въпреки това не бива да бъдат засаждани на недостатъчно осветени места.
Лозата може да се отглежда върху места с най-разнообразни почви. С нея дори упешно се оползотворяват сравнително по-бедни хълмисти терени, където другите култури по-слабо виреят. Лозата не харесва само заблатени, тежки и силно сбити почви..Все пак трябва да знаете, че за нея най-добри са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви. Подходящи са леките песъчливи и чакълести.

Предварително и задължително

Преди да започнете подготовката на мястото за ново лозе, поръчайте на специалисти да направят проучване на района. Те ще преценят климата - общата и активната температура, средната на най-топлия месец, продължителността на вегетационния период, екстремните температури и тяхната цикличност, валежите. Ще анализират също почвата и подпочвата, какьв е механичният състав, обемната плътност, водният дренаж, реакцията на почвата, съдържанието на хумус, азот, фосфор и калий, хлорозиращата сила. Имат значение и формата, наклонът и експозицията на терена, надморската височина, подпочвените води, вредните вещества. Едва след всичко това се определя направлението на производство за червени или бели трапезни вина. Избира се сортовият състав, както и подложките. Лозята могат да се засаждат на равнинен или на наклонен терен с различно изложение в зависимост от това за какво ще се използва гроздето. При всички случаи се знае, че то ще е с по-високо качество на подходящо подбрани наклонени, а не на равнинни места.