Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до 50 см височина. Декоративните листа са срещуположни, почти овални, дълги 6-8 см. Поради изобилното восъчно покритие изглеждат сиво-зелени. Цветовете са дребни, но събрани във внушително сенниковидно съцветие. Баграта им зависи от сорта. При Айсберг, те са бели, при Стардъст – сребристи, Брилянт – ярко розови, Кармин – бледолилави, Метеор – червени и др. Цъфтежът започва от август-септември и продължава до настъпване на първите студове през есента.
В последните години масово се разпространяват хибриди с общото наименование седум хербстфройде (S. herbstfreude). От тях се разпространяват сортовете Руби глоу – с червени цветове, Бертрам Андерсон – с тъмно розови и Аутъмн Джой – цветовете на който са обагрени в розово и слонова кост, преливащи в ръждивокафяво.
Тези растения много обичат слънцето, затова им избирайте открити места. Почвата трябва да е лека, отцедлива. Издържат на засушаване, но са по-пищни, когато са поливани редовно. През зимата стъблата и листата загиват, но корените остават жизнени и рано напролет започва буен растеж.
Седумът се използва в градините като единично растение, на лехи или внушителни групи. Той обаче е много подходящ и за зацветяване на алпинеуми. В градска среда се препоръчва за украса на балкони и тераси.
Седумът се размножава чрез семена или вегетативно. Много удобно е да се използват резници, които бързо се вкореняват. Успешно е и разделяне туфата на възрастни растения.
Българската народна медицина използва листата на дебела Мара за лекуване на рани, тъй като имат болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.
Обикновенната краставична мозайка е вирусна болест, която напада растенията във всяка възраст. Признаците се появяват по младите листа, те са по дребни, грапави, мозаечно прошарени, завити по перифери...
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
Много стопани считат, че след приключването на бурната ферментация виното е готово за консумация. В младото вино обаче настъпват редица изменения, в които винарят може да се намеси сполучливо. След ...
Акалифата (Acalypha) е от цветята, които грабват от пръв поглед. Родът е многочислен и включва около 450 вида от семейство Млечки. Всичките произхождат от тропиците на Индия и Полинезия. Най-популярна...