Това не е минзухар!

Късно през есента, когато градините се готвят за зимен сън, в цветните лехи на много любители на цветята грейват ярки жълти пламъчета. Започва да цъфти щернбергията (Sternbergia lutea = Amarilis lutea), погрешно наричана есенен минзухар.
Това интересно и красиво цвете от семейство Амарилисови произхожда от Средиземноморието, но при нашите климатични условия се чувства отлично и расте без особени грижи.
Първите цветове се появяват към средата на октомври и цъфтежът е обилен и продължителен. От една луковица се развиват до 13 яркожълти цвята, всеки от които трае по 5-6 дни. Отблизо се долавя и финият им аромат. Красивите панделковидни листа се появяват в края на цъфтежа. Те са тъмнозелени на цвят, плътни и блестящи. Достигат до 15 см на височина и запазват красотата си до април, когато постепенно отмират.
Луковиците са кръгли, до 4 см в диаметър, тъмнокафяви. Засаждат се през есента, като често са напъпили и даже цъфнали още преди засаждането. Мястото трябва да е слънчево, а почвата да е много отцедлива, защото тези растения страдат много при преовлажняване. Всяка луковица дава много дъщерни луковици и не след дълго се образува плътен килим, през есента обагрен в слънчево жълто, а през зимата и пролетта – в блестящо зелено.
Семена не се образуват и затова размножаването става единствено по вегетативен начин.
През лятото, докато щернбергията спи, не са нужни никакви грижи, освен почистване на мястото от плевели. Не се подхранва и полива. Около нея може да се засаждат други цветя, но се внимава да не се наранят луковиците й и не се внася пресен оборски тор.