Церопегията (Ceropegia) е от семейство Асклепиеви. Този род включва около 180 вида, които растат из всички тропически райони. Най-разпространен е CeropegiaWoodii – светлолюбиво сукулентно растение с тънки нишковидни стъбла дълго до 2.5 м.
Церопегията образува неголеми обли клубени с диаметър до 2 см под земята и върху стъблата. Те се вкореняват добре заедно с малки резници от стъблото. Листата са малки, заоблени и сърцевидни с ширина до 2 см. Разположени са симетрично на малки дръжки. Горната страна на листа има сребрист рисунък на тъмнозелен фон, долната е едноцветна с червено-виолетова окраска.
Цветовете на церопегията са с необичайна форма. Напомнят окачени миниатюрни делвички обсипани отвътре с копринени власинки в тъмнокафяво и виолетово. Разполагат се в пазвите на листата. Дължината им е до 4 см и имат розов цвят. Церопегията цъфти от пролет до късна есен.
Мястото на растението трябва да е слънчево или много слънчево. От лятото до есента дръжте растението навън, тъй като то обича хладните нощи, а през зимата го настанете в стаята. През зимата дръжте при нормална стайна температура, но по-хладно – 10-14 градуса.
Почвената смес за церопегията се състои от горска почва и чернозем, като обезателно се добавя ситен керамзит за дренаж. Пресажда се и се вкоренява през пролетта и лятото. За размножаване се разделя плетеницата от нишковидните стъбла. Избират се по-едрите клубени с излизащите от тях стъбла дълги до 10 см. Предварително се подготвя не голяма саксия или контейнер с пясък и торопочвена смес. Повърхността се уплътнява и клубена леко се заравя. Съдът се поставя в найлонова торбичка, като не се затваря плътно отгоре и се поставя на светло и топло място.
Растението е доста непретенциозно. През пролетно-летния сезон се нуждае от подхранване – течен тор по 1/2 капачка разтворена в литър вода. Това става веднъж на две седмици, ако при засаждането са сложени торове с дълготрайно действие.
Размножава се чрез образувалите се в пазвите клубени и резници.
Зелевите никак не обичат горещината и сушата. И е обяснимо, тези култури са студоустойчиви. Оптимални на растежа и развитието им са температури между 16 и 18 градуса. Особено късното главесто зеле и к...
Заливането на почвата е най-честата причина за гибел на стайните растения. Най-добре е, разбира се, да не допускате това да се случи, но ако се е случило вече, ще ви научим как да го спасите. Спа...
Това е силно вредносна болест по лозата. Проявява се като брадавици или буци с различна големина по всички органи на лозата. Те се образуват от разрастване на болната тъкан. Туморите могат да са едини...
В много случаи плодовете на семковите видове се съсипват при съхранението. Неинфекциозните повреди се появяват в периода на стареене и са в резултат от физиологични процеси. Плодовете започват да потъ...