Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно растение се отглежда вече и платицериум гранде. Той е с по-големи размери и произхожда от Малайзия.
При добри грижи платицериумът може да достигне височина 40-60 и повече сантиметра. Устройството му е много по-различно от устройството на останалите папрати. Корени липсват, но се оформят столони. Декоративният ефект създават два вида листа. Едните са широки и плоски пластинки, които се напластяват около растението. Те са светлосиво-зелени до кафяви и нарастват така, че най-външните, които са най-възрастни, са най-големи. Характерно за тях е и, че не образуват спори. Вторият вид листа са дълги, тесни, красиво разклонени. По форма наподобяват рогата на елен, откъдето идва и другото латинско наименовани – алкикорне. Поради тази причина и у нас често растението се нарича еленови рога. Този вид листа са спороносещи.
За разлика от почти всички останали декоративни растения платицериумът не се отглежда в саксия. Достатъчно е през пролетта новообразуваните екземпляри да се отделят от майчиното растение и да се прикрепят към парче дърво или дървесна кора. До него се поставя малко лек хигроскопичен материал – торфен мъх, торф или дървесни стърготини. Най-добре е да се привърже с медна тел. Така оформената дървена „кошничка” се закачва на подходящо място, но се внимава да не се опира в стената и да не е изложена на пряко слънчево греене. Не след дълго светлозелените безплодни листа обхващат субстрата и той не се вижда.
Грижите за платицериума се свеждат основно до редовното му поливане. Тъй като субстратът запазва влагата дълго време, достатъчно е един път седмично растението да се потопя в подходящ по-голям съд с вода. След като се отцеди добре, окачва се на определеното място. Когато въздухът в помещението е сух, между две поливки трябва да се пулверизира. Ако през зимата стаята е хладна, може да се полива по-рядко от един път седмично. Минималната температура не бива да спада под 10ºС.
Монардата е рядко красиво многогодишно растение от сем. Устоцветни. Познати са 15 вида. Всички в почвата образуват мощно коренище. Най-често използваната монарда дидима развива слабо розклоняващи се,...
Зимното пръскане на овошките се прави срещу неприятели, които зимуват по кората, по пъпките и по клонките. При него се унищожават яйцата на червения овощен акар, яйцата на листните въшки, зимуващите л...
Гледате доматеното растение нараства бързо, хабитусът му е мощен, стъблата са дебели. Листата му са тъмнозелени, едри, сочни, на върха му обаче са постоянно завити. Опитните градинари никак не се радв...
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...
От какво се нуждае божурът?