Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно растение се отглежда вече и платицериум гранде. Той е с по-големи размери и произхожда от Малайзия.
При добри грижи платицериумът може да достигне височина 40-60 и повече сантиметра. Устройството му е много по-различно от устройството на останалите папрати. Корени липсват, но се оформят столони. Декоративният ефект създават два вида листа. Едните са широки и плоски пластинки, които се напластяват около растението. Те са светлосиво-зелени до кафяви и нарастват така, че най-външните, които са най-възрастни, са най-големи. Характерно за тях е и, че не образуват спори. Вторият вид листа са дълги, тесни, красиво разклонени. По форма наподобяват рогата на елен, откъдето идва и другото латинско наименовани – алкикорне. Поради тази причина и у нас често растението се нарича еленови рога. Този вид листа са спороносещи.
За разлика от почти всички останали декоративни растения платицериумът не се отглежда в саксия. Достатъчно е през пролетта новообразуваните екземпляри да се отделят от майчиното растение и да се прикрепят към парче дърво или дървесна кора. До него се поставя малко лек хигроскопичен материал – торфен мъх, торф или дървесни стърготини. Най-добре е да се привърже с медна тел. Така оформената дървена „кошничка” се закачва на подходящо място, но се внимава да не се опира в стената и да не е изложена на пряко слънчево греене. Не след дълго светлозелените безплодни листа обхващат субстрата и той не се вижда.
Грижите за платицериума се свеждат основно до редовното му поливане. Тъй като субстратът запазва влагата дълго време, достатъчно е един път седмично растението да се потопя в подходящ по-голям съд с вода. След като се отцеди добре, окачва се на определеното място. Когато въздухът в помещението е сух, между две поливки трябва да се пулверизира. Ако през зимата стаята е хладна, може да се полива по-рядко от един път седмично. Минималната температура не бива да спада под 10ºС.
Вкусен, диетичен и полезен чесънът присъства на трапезата през цялата година. Но ако той е и зелен през студените януарски дни, е още по-добре. За да го получите по това време, е нужно да го засадите ...
Апорокактусът (Aporocactus) е роден в Мексико. В природата са разпространени 6 вида. В домашни условия обаче можете да отгледате само плетовидния апорокактус (Aporocactus flagelliformis), наречен още ...
Любителите на бегониите знаят, че те са стотици видове, различаващи се доста един от друг. Всеки от тях е с определени изисквания към условията на живот. При това те са едни от най-капризните стайни ц...
Дрянът е дърво или храст, който цъфти много рано напролет - още през февруари преди разлистването. Плодовете му зреят късно – в края на август и през септември, те са много приятни и полезни. Краси...
Амарилисът може да цъфти два пъти в годината