Напоследък по прасковите се наблюдава масово нападение от болестта къдравост. Това се отразява върху студоустойчивостта й, намалява жизнеността на дърветата и плодоносенето през настоящата и следващата година.
Болестта заразява всички зелени части. Рано напролет по листата се образуват мехурковидни аленочервени, а при по-старите бледожълти накъдряния, с надебелени тъкани на мястото на заразата, които загубват еластичността си и стават трошливи. По-късно изсъхват и окапват още през първата половина на лятото. Заразените цветове прегарят и бързо опадат, но това минава почти незабелязано. По плодовете се проявява като пришковидни образувания и напуквания с променен цвят. По леторастите също може да откриете повреди, но твърде рядко. Те са обезцветени или с розови пришки. Изсъхват и измръзват лесно.
По нападнатите части се образува бял прашец от спори на гъбата Taphrina deformans, които попадат върху новообразуваните пъпки и кората на леторастите и там зимуват. През зимата и рано напролет при подходящи условия 95-100% влажност на въздуха, спорите с размножават и водните капки ги преразпределят върху разпуканите пъпки на короната на дървото. Сравнително ниските температури, около 10° С, благоприятстват за масовото им проявление и задържат развитието на прасковата, с което се удължава процеса на заразяване. Със застаряване на листната тъкан и повишаване на температурата над 25°С развитието на гъбата спира. Заболяването се забелязва при разлистване на дърветата.
Борбата
Борбата за опазване на прасковите дървета от къдравост се провежда главно през есента и най-добри резултати се получават при пръскане сега, в края на листопада (50-70%) с 2% бордолезов разтвор. Второ пръскане се прави рано напролет, при набъбване на пъпките - когато зелените листенца са се показали на големина колкото графит на молив с 1% бордолезов разтвор или тирам 80ВГ – 30 г или дитан М-45 - 30 г или шампион 30 г за 10 л вода, а 14 дни след това – трето. Необходимо е обилно и качествено напръскване на дърветата, до пълно обливане на короните.
Тубероза е популярното наименование на едно приказно красиво цвете, познато още като Polianthes tuberosa. Това растение няма нищо общо с популярната бегония тубероза. Името „тубероза”, се обяснява с ...
Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, прекрачили Атлантическата водна шир и намерили широки обятия в Азия, Австралия и Европа. Той е дете на не особено приятни екологични...
Дафината или лавровото дърво ( Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено, като листата му живеят почти три години. Расте като изправен храст, но може да се превърне и в средно г...
Ценните свойства на растителната пепел са известни отдавна. Наши читатели обаче продължават да се интересуват как точно да я използват и при кои растения. Може ли пепелта от печката да замени торенето...
Защо съхнат листата на кайсията