Въпросът засяга случаите, когато срещу даден неприятел се правят голям брой пръскания, при което се препоръчва да не се прилага дълго един и същ препарат, а да се редуват препарати с различен химически състав и различен начин на действие, за да се избегне появата на устойчивост на неприятеля. Въпросът засяга също и случаите, когато срещу някои гъбни и бактерийни болести се провеждат голям брой пръскания и препарати трябва да се редуват, за да не се получи устойчивост на гъбата или бактерията, причинител на болестта към прилагания препарат. При неприятелите такъв случай e белокрилката, при болестите струпясване по ябълката и крушата, сиво гниене по гроздето, мана по тиквените, мана по зелевите и др.
В практиката, макар и рядко, могат да се установят повреди след две последователни пръскания, направени в много малък интревал с два различни препарата. Понастоящем се приема правилото: две последователни пръскания с два различни препарата могат да се направят, когато карантинният срок на първия препарат е изтекъл напълно. След всяко пръскане приложеният препарат под въздействието на външните фактори и процесите в самите растения, променя химическия си състав и се разгражда напълно, при което се получават химически продукти безвредни за хората и самите растения. Времето от пръскането до пълното разграждане на препарата определя неговия карантинен срок.
При препаратите с малък карантинен срок това правило се прилага лесно. Не малка част от препаратите обаче имат дълъг карантинен срок и при тях по необходимост пръскането се прави преди карантинният срок да е изтекъл напълно.
Въпросът може да се разглежда и от друга гледна точка. Когато растенията са нападнати от болест и неприятел и трябва да се пръска с фунгицид и инсектицид, които не могат да се смесват, в какъв интервал от време могат да се направят двете отделни пръскания? Данни от проучвания за несъвместимост и последействие на препаратите след пръскане няма. Освен от химическия състав, тези взаймодействия зависят и от други неща - как е приложен препарата, като емулсия или като суспензия, каква е прилепимостта на разтвора, колко дълго се задържа върху третираната повърхност, как се измива от дъждовете и пр. Разбира се от голямо значение е и това как протича разграждането на препарата.
Определен и еднозначен отговор не може да се даде. Всеки случай трябва да се преценява поотделно в зависимост от препаратите, които ще се прилагат и развитието на болестта или неприятеля срещу които ще се пръска. Не бива да се действа прибързано.
Тази болест дължи популярното си има не това, че младите растения полягат и изглеждат като посечени. То си е и така – там, където те се поддават над почвата ясно се вижда, че са загнили. Поради висока...
Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древни...
Брашнестата мана е много разпространена по цветните култури и в този смисъл не отминава и герберът. Причинява се от гъби. По повърхността на заразените листа, стъбла и цветове се появява бял брашнест ...
Не е зле любителите овощари да познават това полутвърдокрило насекомо и да проследяват за присъствието му. Освен крушата, напада ябълката и дюлята, а и други дървета. Дълго е 3-6 милиметра. Тялото му ...