Шарката по овошките е една от най-вредоносните болести сред костилковите видове. Причинява се от вируса Plum pox virus и напада главно сливите, кайсиите и прасковите.
Вирусът се пренася чрез присаждане. В природна среда той се разпространява и чрез няколко вида листни въшки – голяма сливова листна въшка (Brachycaudus cardui), малка сливова листна въшка (B. helichrisi), прасковена листна въшка (Myzus precisae), M. varians, хмелова листна въшка (Phorodon humuli) и други. Напоследък се срещат данни, доказващи присъствието му в полена и в семената на заразените дървета.
Разпространението на болестта се определя от здравното състояние на изходните майчини растения и от фитосанитарните условия при производството на посадъчния материал.
По сливовите дървета признаците на болестта се появяват в началото на лятото. Върху листата се образуват светли дъгички, вълнообразни линии или други фигури, но най-типични за диагностиката на тази болест са пръстеновидните петна. Със застаряването на листата симптомите се маскират и през втората половина на лятото се забелязват трудно. При някои сортове петната и пръстените придобиват зелен цвят, докато останалата част на листа пожълтява. Тези признаци са известни като “обратна шарка”. При друга група от сортове признаците се проявяват едновременно под формата на хлоротично и некротично прошарване. Върху плодовете се формират единични или многобройни бразди и пръстени, които могат да бъдат повърхностни или потънали на различна дълбочина. В мястото на повредите плодовото месо е некротирало, изпълнено с клей и в много случаи сраства с костилката, върху която също се наблюдава пръстеновидно напетняване. Нападнатите плодове узряват преждевременно и опадат 2-3 седмици преди редовната беритба. Те са безвкусни и неподходящи за консумация както в прясно състояние, така и за преработка. При някои сортове, например при Едра зелена ренклода, се наблюдава редукция на растежа, засъхване на отделни клони, а след 3-5 години цялото дърво загива.
При кайсията симптомите на шарката се проявяват по листата като светлозелени пръстени и дифузни линейни прошарвания по дължината на нерватурата или като некротични напетнявания. В зависимост от чувствителността на сорта петната върху плодовете могат да бъдат светложълти, със зелен център или некротични и потънали дълбоко в тъканите. Пръстените се отпечатват и върху костилката на плода.
При шарка по листата на прасковата и нектарината се появяват дифузни светли петна и просветляване на нерватурата. Листните петури в горната си половина са стеснени. Външните симптоми са видими през кратък период от вегетационния сезон, след което вирусът преминава в латентна форма. Върху плодовете се развиват симптоми, подобни на повредите по сливата. В зависимост от чувствителността на сорта тяхната интензивност е различна.
Черешата и вишната също се сочат като естествени гостоприемници на вируса и показват признаци, сходни с тези на другите костилкови видове.
При поява на болестта е необходимо изкореняване на старите и болни от шарка овощни дървета или насаждения и създаване на нови с устойчиви или толерантни спрямо повредите по плодовете сортове. Тези мерки трябва да обхващат дворните, промишлените и крайпътните дървета. В силно заразените райони не трябва да се създават овощни разсадници за дървесни видове, гостоприемници на патогена.
Когато купувате фиданка или посадъчен материал за плодни храсти, много внимавайте да не внесете болести в двора си. Защото след това унищожаването на заразите става много трудно, дори невъзможно. ...
Мостово присаждане се прилага при наличието на т. нар. мразобойни петна. Те се получават от резките температурни колебания в края на зимата. При силно нагряване на стъблото през деня се активизира сок...
От момента на прибиране на гроздето много зависи качеството на виното. Затова е задължително дни преди гроздобера да се проверява натрупването на захарите. Вземат се средни проби на всеки 5-6 дни от о...
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...