Моравата обикновено заема голяма част от градината. Ако тя не отговаря на необходимите изисквания това ще се отрази неблагоприятно и на останалите градински елементи, което и налага да се спазват ясните правила още при изграждане на тревните площи.
Грижите за доброто състояние на тревната площ продължават през цялата година и зависят от сезона. Наближава време за зазимяване на моравата. Зазимяването може да стане, като се използват подръчни и евтини затоплящи материали: прегорял оборски тор, торф, компост, зебла, а в последно време и поетиленови платна.
Голямо значение има правилното определяне на времето за зазимяване . Ако зазимяването се извършва по-рано от определеното време има опасност от предварително затопляне и удължаване на вегетацията, ако пък се закъснее възможно е в резултат на ранни студове да измръзнат тревните смески. Наблюденията показват , че за по-студените райони на нашата страна /предимно Северна България и високите Западни полета/ зазимяването може да се извърши дори и в края на октомври. Обикновенно това трябва да става през края на ноември и целия декември.
Полагането на прегорял оборски тор става в края на есента. Торът положен по тревната площ се разтваря и ферментира допълнително от влагата на дъждовете и снега. Той отделя топлина и затопля почвата и тревата. Оборският тор е най-добре да се използва угнил. Той трябва да се разпределя равномерно в пласт дебел 2-3 см. Не бива да се допуска натрупването на торфът да става на по-голяма дебелина, тъй като има опасност от изгниване и прегаряне на тревата.
Торфът е подходящ органичен тор за използване на зазимяване на тревните площи. Подобрява състава на почвата и я обогатява с хранителни вещества. В практиката обаче той често се смесва с други торове и подобрява хранителната си способност. Най-често се използва в обикновен вид през есента. Разпределя се равномерно по тревната площ в тънък пласт до 2 см дебелина. На 1 дка тревна площ обикновенно се внася 800 до 1000 кг обикновен торф и 500-600 кг обогатен. Торфът задържа влагата, затова е особено подходящ за нашите климатични условия.
Компостът също намира доста широко приложение в практиката за зазимяването. В бъдеще поради недостатъчно количество на оборски тор /прегорял или обикновен/ използването му ще се разшири още повече независимо от това, че е по-беден на хранителни вещества. Но когато компостът се обогати с други органични или минерални торове той почти напълно може да замести оборския тор. Внася се на пласт 2-3 см. в тревните площи.Компостът е бавно действащ и е най-добре да се внесе в края на есента – зимата.
Към средата на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Тов...
Много са любителите малинари, които посягат към ножицата едва напролет и то толкова, колкото да изрежат изсъхналите леторасти. Може би от страх да не премахнат някой, който ще им даде плод. А може би,...
Ако са ви подарили коледна звезда или сте украсили по Коледа с нея дома си, то се опитайте да съхраните растението и за следващата година. Много от нас поради незнание след приключване на цъфтежа изхв...
Клематисът е една от най-красивите лиани за изграждане на живи плетове. Той е желан за всеки български двор. От него са познати около 25 вида. Кореновата му система е силно развита. Корените са месест...