Апорокактусът (Aporocactus) е роден в Мексико. В природата са разпространени 6 вида. В домашни условия обаче можете да отгледате само плетовидния апорокактус (Aporocactus flagelliformis), наречен още кактус миша опашка. Това е епифитен кактус със светлозелени стъбла, със слабо изразени ребра, които леко висят от саксията. Бодлите са къси, като козина с жълто-кафяв цвят. Цветовете на растението са ярко розови, много едри, до 7 см в диаметър и изглеждат много ефектно на тънките стъбла, особено когато са много. Цъфтежът започва в края на зимата. Трябва да се каже, че апорокактусът цъфти без много изисквания, при това обилно. Въпреки че растението е много лесно за отглеждане, не трябва да забравяте за него. Разрастващият се храст на апорокактуса трябва периодично да се подрязва, като се премахват изтънелите и некрасиви филизи, като срезовете се посипват с дървени въглища.
Апорокактусът, както и всички останали други кактуси се нуждаят много от свеж въздух. Затова през лятото е най-добре да ги изнесете в градината или на балкона и да ги оставите там до есента.
Денонощното пребиваване на свеж въздух през цялото лято закалява и укрепва кактусите, като повишава съпротивителните им сили към болести и вредители. Но ако вече сте изнесли апорокактуса навън, то не трябва да го внасяте през нощта вътре, тъй като има опасност от опадане на цветовете. Растението лесно свиква с нощните спадове на температурите. Ако оставите през цялото лято растението на балкона, то то ще цъфти по-обилно, а цветовете ще са по-едри, трябва само да се погрижите предпазването от яркото слънце.
За да се радвате на апорокактуса през зимата, то го дръжте при температура 7-10 градуса. Осигурете му ярко осветление, но го приучавайте към слънцето бавно. Поливайте обилно през пролетта и лятото, през есента съкратете водата, а през зимата напояването трябва да е рядко, особено ако растението се държи на студено.
Две са основните системи за поддържане на почвената повърхност в ябълковите насаждения - черна угар и чимово-мулчирна система. Черната угар е система от обработки, с които почвата се поддържа през цял...
Монардата е рядко красиво многогодишно растение от сем. Устоцветни. Познати са 15 вида. Всички в почвата образуват мощно коренище. Най-често използваната монарда дидима развива слабо розклоняващи се,...
Топкарамфилът, сполучливо наречен от народа ни и самакитка, може да остане на едно и също място повече години, но много бързо губи декоративната си стойност. Затова се отглежда като двегодишно растени...
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...